ваксинология в действие
Фондация Астра Форум представи февруарското издание на Училище за ваксини под името „Ваксинология в действие“. Организаторите предоставиха възможност на всеки медицински специалист да проследи събитието както на живо, така и онлайн. В това издание Астра Форум си партнира с Портал на пациента и офиса на СЗО в България, а залата в Launchee в ЦУМ беше препълнена. Фондацията покани лекторите гл. ас. Ивелина Трифонова, д-р Евгени Пенчев, проф. Нели Корсун и д-р Ралица Йорданова, проф. д-р Мира Кожухарова и д-р Трифон Вълков, проф. д-р Радка Аргирова и д-р Росица Чипева. Модератор на събитието беше маг.фарм. Мариела Марчева, а официални гости в откриващия панел бяха Дженифър Меелгард от офиса на СЗО в България и директорът на Националния център по заразни и паразитни болести професор Ива Христова.
Всички лектори изясниха не само общата информация около различни инфекциозни заболявания, но и споделиха най-скорошните иновации в превенцията и разработването на ваксини за тях. Заболяванията, които бяха фокус на това издание на Училище за ваксини, бяха грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ), респираторно синцитиален вирус (RSV), морбили и човешки папилома вирус (HPV).
В приветствените си думи председателят на Фондация Астра Форум Момчил Баев, д.м. говори за широкия интерес, предизвикан от събитието „Училище за ваксини“, което за първи път се провежда както на живо, така и онлайн. Инициативата се заражда през 2022 година, а една от нейните основни цели е да улесни комуникацията между лекари и пациенти относно имунизацията и да обогатява знанията на лекарите периодично. Именно по тази причина организаторите създават Наръчник за всички медицински специалисти, интересуващи се от ваксинопрофилактика – „Междуличностно общуване за имунизация“. В него може да се открие широка база от информация, предоставена он УНИЦЕФ и СЗО. Съвсем скоро ще бъде публикувано второто обновено издание на помагалото, което ще бъде достъпно безплатно както онлайн, така и в книжен формат. Междувременно желаещите могат да разгледат първото издание на сборника тук.
Първият панел от събитието даде думата на гл. ас. Ивелина Трифонова и д-р Евгени Пенчев. Младите специалисти представиха данни за грипни вируси, разпространението им в България, лабораторна диагностика и ваксинална профилактика. Важно е да се отбележи, че се наблюдава ръст в разпространението и разнообразието на грипни вируси през последните години, както и фактът, че по-голямата част от пациентите, дали положителна проба, са на възраст до 16 години. Сред най-честите усложнения при боледуване се забелязват пневмония, ларингит, бронхиолит и засягане на централната нервна система. Доказателство за успеха на ваксините е посочено от ниския брой на усложнения, наблюдавани при по-възрастните пациенти. Информацията за грипните вируси се обновява всяка година благодарение на страни от цял свят, които предоставят своите открития и изследвания. В последния грипен сезон в България общопрактикуващите лекари са поставили над 310 000 ваксини. В последствие д-р Пенчев представи методите за диагноза и различните симптоми, наблюдавани при случаите на грипни заболявания. Случаите от клиничната практика винаги предизвикват интерес сред аудиторията на подобни събития и дават допълнително „цвят“ на научната теория. Според д-р Пенчев е ключово диагнозата да се направи възможно най-бързо, за което помагат методи като PCR и антигенни тестове. Същото важи и за терапията (симптоматична или специфична), която е желателно да започне възможно най-рано. Що се отнася до ваксините, те са силно препоръчителни както за хора над 65 години, така и за редица рискови групи като бременни, деца, медицински персонал или персонал в домове за възрастни хора, лица с хронични заболявания, а и работещи в сферите на свиневъдството и птицевъдството. Друг ключов елемент е профилактиката – преекспозиционна или постекспозиционна.
Следваща подред е темата за вирусната инфекция RSV, последиците от нея и профилактиката ѝ. Това е най-честият причинител на инфекции при горния и долния респираторен тракт при деца. Професор Нели Корсун и д-р Ралица Йорданова нагледно изложиха данните около RSV и профилактиката. Известно е, че човек може се разболее от RSV повече от веднъж (тежестта на инфекцията зависи от имунитета на човек), като отново най-уязвими са кърмачетата, бременните жени, възрастните хора. Доктор Йорданова представи клиничното значение на инфекцията, заявявайки, че това е една от водещите причини за хоспитализация в ранна детска възраст и за развитието на бронхиолити, пневмония, остра дихателна недостатъчност или ARDS. Това може да се случи и при пациенти от други рискови групи. При кърмачетата могат да се наблюдават и остър бронхиолит, централна цианоза, тахипнеа, апноични паузи, чести коинфекции с бактериални причинители. Обикновено симптомите на RSV включват хрема, суха кашлица, фебрилитет, пневмония, а имунокомпрометирани пациенти могат да изпитат и диспнеа, плеврални изливи или да се стигне до смъртен случай при тях. Имунопрофилактиката би могла да бъде дори пренатална, когато детето предстои да бъде родено по време на първия RSV сезон. Освен традиционните методи за превенция на инфекцията вече съществуват и различни препарати за преекспозиционна профилактика, както и наскоро лицензирани ваксини за възрастни като например Abrysvo. Въпреки рядко срещани странични ефекти след поставянето, ваксината е ефикасна, най-вече при новородени. Други препоръчани ваксини за различните възрастови групи са Nirsevimab, RSVpreF, RSVpreF3, Palivizumab.
За завършек на конференцията д-р Радка Аргирова и д-р Росица Чипева разгледаха разпространението, клиничната картина и методите за превенция на вируса HPV. Проф. Аргирова представи златните стандарти в диагностиката на вируса. HPV представлява група от над 100 вируса, като 14 от тях са причинителите на почти всички случаи на рак на маточната шийка. Професор Аргирова отбеляза, че България е една от едва трите страни в Европейския съюз, които не разполагат с национална скринингова програма срещу тази инфекция. Тя наблегна върху факта, че HPV-ДНК скринингът е с много по-висока чувствителност от РАР цитологията при идентифициране на инфекцията – при остарялата РАР методология има шанс да се пропуснат множество случаи на заболяване, затова е от изключителна важност в България да се въведе ДНК-HPV методът. Това разбира се изиксва колаборация между обществото, медицинските професионалисти и институциите. Препоръчва се ваксинацията срещу вируса да започне от 10-годишна възраст. Разбира се, ваксината предполага и продължителен контрол и профилактика. Важно е да се добави, че ваксинацията е най-ефективна при здрави пациенти, докато скринингът е начин за оценка на риска от заболяемост. Изследванията при здрави пациенти е препоръчително да се провеждат през 5 години. В България тепърва предстои да се изготви национална скринингова програма със съдействието на министерство на здравеопазването и лабораториите.
Презентацията на доктор Чипева изобрази множеството прояви и симптоми на човешкия папиломен вирус в клиничната практика. Те биха могли да имат кожно и генитално, както и онкогенно засягане. В рисковите групи попадат лица с множество сексуални партньори, пушачи, жени с генитални брадавици, урогенитални инфекции, HIV. От вируса могат да заболеят и мъже. При тях циркумцизио (обрязване) значително намалява риска. Под риск са поставени мъжете с травми или обриви на пениса, уретрална стриктура и други. Негениталните кожни лезии могат да бъдат под формата на обикновени, плантарни, плоски, мозаечни брадавици, брадавици на Butcher, нокътен плосъчен карцином. Онкологичните прояви на HPV могат да се видят под формата на Epidermodysplasia verruciformis, неверукозни кожни лезии, респираторна папиломатоза, белодробен плоскоклетъчен карцином, ларингеален папилом на максиларния синус и др. Сред негениталните кожни лезии се срещат конюктивален карцином, орален карцином, орална левкоплакия и още.
Вирусът HPV причинява 99.7% от случаите на рак на маточната шийка (РМШ). В България ракът на маточната шийка, млечната жлеза, белия дроб и колоректалния карцином са сред 5-те най-често срещани видове рак сред жените. РМШ е глобално предизвикателство, като на практика всяка жена на планетата е изложена пред заплахата от заболяване. Рискът се увеличава в случаите на пушене, живот с HIV или друго имуносупресивно състояние, три и повече раждания, употреба на контрацептиви за повече от 5 години. РМШ обаче е високо предотвратим благодарение на ваксината против човешкия папилома вирус. Целите на СЗО по темата са до 2030-та година броят на ваксинираните момичета до 18 години да достигне 90%, 70% от жените между 35 и 45 години да бъдат проследени и тествани и 90% от идентифицираните жени да бъдат подложени на лечение. Без значителна намеса обаче очакванията са до 2030-та година заболяемостта да се вдигне с около 700 000 случая, а смъртните случаи да нараснат със 17%.
Вижте повече във видеото ни в YouTube – Ваксинология в действие)
