Skip to content

Посланици на психичното здраве

сред медицинските специалисти

За постигане на по-ефективни резултати в работата на Фондацията и популяризиране на каузата, привлякохме като посланици на каузата здравни специалисти, което е ценна и ефективна стратегия за справяне с проблемите с психичното здраве в рамките на здравната общност. 

Посланиците на добра воля имат основната мисия да се борят със стигмата около психичното здраве сред медицинската общност, както и да подобряват понякога токсичната среда на работното място. Събирането на посланиците започна в началото на м. юли 2023 г. и в рамките на 10 дни бяха получени заявки от много лекари, които имат желание да се включат в инициативата. След подбор от страна на Фондацията, се оформи групата на посланици от различни точки на страната и с различни специалности. Обединява ги отношението им към темата за психичното здраве на медицинските специалисти и по-тясно – неговото подобряване.

Лекарите – посланици на каузата за психичното здраве, открито говорят за проблема, изпращат силни послания към своите колеги и изиграват ключова роля в процесите за намаляване на стигмата около този въпрос. Те посочват, че търсенето на помощ не е признак за слабост, а белег на сила и самоусъвършенстване. Посланиците използват своя опит, за да повишат осведомеността на колегите си и да споделят лични предизвикателства в сферата на психичното здраве. Този открит подход създава предпоставка за разбиване на предразсъдъците и утвърждава идеята, че здравните специалисти, както и всички други, могат да са изправени пред предизвикателства в областта на психичното здраве. Като работят за популяризиране на тази кауза, те играят важна роля в изграждането на отворена и подкрепяща култура, в която се поощрява диалогът и се акцентира върху важността на грижата за психичното здраве. Тази наша инициатива не само помага на здравните специалисти да преодолеят стигмата, но и стимулира готовността да се потърси помощ, ако е необходимо. Тя създава по-здравословна среда, в която професионалните грижи за психичното здраве се възприемат като важна и неотменима част от общата грижа за здравето.

guner_osman

Д-р Гюнер Бехчет Осман

Биография
Д-р Гюнер Бехчет Осман

Казвам се Гюнер Бехчет Осма.

Управител съм на МБАЛ АРДИНО ЕООД. Работя като лекар повече от 30 години.

Започнах работа като ординатор в Детско отделение, след това станах Началник отделение и работех в СИМП Детски болести. През 2019 година бях един от първите лекари в общината и областта, които се включиха в борбата с COVID-19.

По време на цялата трудова дейност се сблъсках с най-различни моменти, които човек може дори и да не може да си представи. От безкрайно напрегнати дежурства с фатален край, до непобиращи човешките представи агресии към медицинския персонал от страна на пациентите и техните близки.

Избрах да бъда посланик на психичното здраве за медицински лица, защото като лекар, като управител на лечебно заведение, съм се сблъсквал и се сблъсквам с всички възможни проблеми за решаване на медицинския персонал.

Много често аз самия съм изпадал в състояния на безизходица, от  които съм излизал просто на магия.

desislava_jekova

Д-р Десислава Жекова

Биография
Д-р Десислава Жекова

Казвам се Десислава, сред колеги и пациенти съм д-р Жекова. Съвсем скоро започна моят път в лекарския свят. След година и половина като лекар-ординатор реших, че приключението в света на медицината ще продължа като преподавател. Пазя мил спомен за учителите по време на студентските ми години и знам какво значи някой да запали искрата в теб или да те мотивира да продължиш, когато си неуверен. В момента съм асистент към катедра „Хигиена и епидемиология” на Медицински университет Варна. Исках да участвам в промяната на средата ни още преди старта на бъдещите лекари и да имам свободата да се занимавам с кампании, свързани с превенция. Затова науката, Епидемиология, с която се занимавам в момента, е прекрасен шанс за тази начинания.”

„Избрах да бъда посланик на психичното здраве за медицински лица, защото от много ранна възраст имам пряко наблюдение върху работната ни среда. През годините ми на обучение и след това, единствено са се затвърждавали убежденията ми, че здравните работници трудно отчитат кога е време за почивка, понякога поради фактора, че такова просто физически не съществува. Още в ранния ни лекарски път се научаваме, че нуждите ни са след тези на пациента. Често не знаем как да потърсим помощ, защото все пак сме учили какво трябва да направим за себе си – защо ни е мнението на друг? Поради чисто юридически аспекти, не винаги можем и да споделяме какво се случва по време на работния процес. Трябва да сме силни пред хората, на които помагаме и накрая това пренасяме и в личния ни живот. Тази инициатива е първата стъпка на дългия път, по който ще разбиваме заедно остарелите идеи, че силните мълчат, ние сме супергерои, които са там за другите, забравяйки собственото си здраве и др. Надявам се, че повече медицински лица ще разберат, че смелостта понякога се крие в това да спреш и да кажеш „Помощ.””

ivankovska

Д-р Снежанка Иванковска

Биография
Д-р Снежанка Иванковска

Аз съм Снежанка Иванковска, лекар, пулмолог от Плевен.

Работя клинична медицина от около 20 г., като за кратко съм била личен лекар,лекар в БМП, лекар в дома за деца лишени от родителски грижи …

Най-дълго и понастоящем се занимавам с респираторна медицина, в Университетската болница в гр.Плевен.

От 6г. съм и асистент по вътрешни болести, имам честта да се занимавам със студенти и водя практическата част на обучението по вътрешни болести. Може би най-приятната и дълго чакана работа от моя професионален път.

Ежедневието ми е една смесица от графици, срещи, прегледи, разговори, споделяне, търсене на източника на проблеми, подреждане на „пъзела“ човек и пациент, намиране на изходи, надежди, истини….И всеки път е различно, всеки ден е излизане от графика.

Хората, станали наши пациента, са различни по темперамент, по чувствителност към болка  и проблеми, носят своите мисли и очаквания, имат надежди и понякога са без. При всички случаи те чакат от теб……

След последните 3 г. живота на хиляди лекари се раздели на живот и работа преди  и след Ковид-пандемията. Времето след пандемията е време за преосмисляне на ценностите и време, през което видимо  се проявиха  симптоми на позабравения „бърнаут“ в медицинското съсловие. И лекарят се оказа в ролята - понякога само на „болен“-изгубил смисъл, изгубил стимул, изгубил се сред изследвания, разчитания на скенери, рецепти и предписания………

Затова и приветствам горещо „Инициативата да се погрижим за психичното здраве на медиците“, имам какво да кажа, какво да споделя, с какво да помогна на „лутащите се“.

ivanovska

Д-р Мария Ивановска

Биография
Д-р Мария Ивановска

Здравейте, казвам се д-р Мария Ивановска. Завърших Медицина през 2012 г. в Медицински университет – Пловдив, България. След успешно защитена дисертация на тема „Имунологична реактивност при остър и хроничен стрес“ през 2018 г. в катедра по медицинска микробиология и имунология „Проф. д-р Елисей Янев на ФФ, МУ-Пловдив, станах главен асистент по Клинична имунология. Освен това съм и лекар-специализант по клинична имунология към УМБАЛ „Свети Георги“, Пловдив. Автор и съавтор на повече от 20 публикации в български и международни рецензирани списания, включително списания с импакт фактор. H индекс-11. Участник в национални и международни изследователски проекти. Признанието за моята научна работа дойде през 2021 година когато получих награда Питагор за най-добър млад учен в България от МОН.

Моята работа е свързана и с много обучения. Работила съм като докторант на Еразъм обучение в Donders institute for brain, cognition and behavior в Наймеген, Холандия; постдокторант- Hebrew University, Jerusalem, Israel и други европейски университети (Франция, Австрия и Германия).

Основните научни интереси в които работя са: стрес и промени в имунната система в състояние на стрес, психобиотици, психоневроендокриноимунология (PNEI), персонализирана медицина, и имунни дефицити.
            Член съм на Българската асоциация по клинична имунология (БАКИ), Европейската мрежа за психоневроимунология (EPN), Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Психоневроендокриноимунологично общество (PNIRS) и др.

Бях избрана за посланик на Universal Science Education and Research Network (USERN) за България през 2019 г. Но, за мен лично най-голямото постижение до момента е да съм човек занимаващ се с увеличаване на осведомеността на колегите за грижи към собственото психично здраве. Надявам се, че заедно ще успеем да заживеем в една среда без дистрес и лоши емоции. Затова станах посланик на психичното здраве за медицински специалности.

Its not stress that kills us, it is our reaction to it.- Hans Selye

ignatova

Д-р Петранка Игнатова

Биография
Д-р Петранка Игнатова

Аз съм д-р Петранка Игнатова. Завърших медицина в МУ София през 1996 г.. Работих във вътрешно отделение 3 години. От 2000 г. работя като семеен лекар в град Сливница и от 2013 г отворих кабинет и в град Костинброд. През 2004 г. взех специалност обща медицина, а през 2008 г. - хомеопатия. В момента се обучавам психоаналитична фамилна  и арттерапия  към Българска асоциация по психотерапия при Румен Георгиев. Имам магистратура при проф. Поли Петкова в СУ “Св. Климент  Охридски” по клинична и консултативна психология.

Винаги в практиката си съм прилагала холистичният подход, който разглежда пациента като цяло - физика и психика. Поради естеството на работа на медицинските специалисти, ние често изпадаме в бърнаут. Няма как да помагаш на хората, ако самият ти не се чувстваш добре. Това ме накара да приема да бъда посланик за психично здраве. Смятам, че всеки колега би искал да се чувства добре както физически, така и психически.

Посланик на психично здраве съм, защото съм убедена,че психичното здраве на лекарите е от особена важност както за самите нас, така и за адекватното лечение, което даваме на пациентите си.

jana_todorowa

Д-р Жана
Тодорова

Биография
Д-р Жана Тодорова

Казвам се Жана Тодорова. Педиатър съм повече от 30 години със специалност Детски болести, Абсоминална ехография при деца и възрастни - над 25 години. Работила съм в детско отделение ,  специалист педиатър в Диагностични консултативни центрове. Освен това съм магистър по стопанско управление и здравен мениджмънт.

В семейството ни всички сме лекари.  Важното е за да се съхраним като специалисти и като личности. За да стане това трябва да сме психично и емоционално устойчиви !

Психичното здраве е от изключително значение за всеки един човек, особено за хора с толкова отговорна професия като лекарите. Те са хората, които освен многото знания, които трябва да придобият, всеки ден поемат рискове. Всичко това неминуемо води до голям стрес. Медицинските специалисти са тези, които често, дори всекидневно, полагат извънреден, нерегулиран труд. Това също е причина за емоционален срив. Въпреки това те не го признават. Ежедневието на лекарите е натоварено и от тежко болни пациенти, загуба на живот. Психическото натоварване се увеличава освен от прекалената отговорност и работата в екстремни ситуации, но и от самата работа с хора; емпатията, която лекарите проявяват не само към пациентите си и техните съдби и проблеми, но и тези на семействата и близките им. За да може да се прояви тази многолика емпатия, то медицинските специалисти трябва да имат устойчива психика.

Обществото също много товари лекарите. Понякога те трябва да вършат и работата на социалните служби или училищата. Всички разчитат на лекарите и имат изискване към тях. Медицинските лица са истински подплатени стожери, които не търсят слава…признание…помощ.

Лекарите може и трябва да се подкрепяме един друг. Затова се включвам с голямо удоволствие  в тази инициатива. Имам дългогодишен стаж и виждам как колегите игнорират своите проблеми всеки ден. Смятат себе си за неуязвими. Те знаят, че това е проблем, но не търсят помощ. Преди години имаше ситуация, в която всички от гилдията бяхме заплашени от възможността да останем без работа. Но въпреки това никой не спря да работи и намери мотивация за продължи да практикува това, което прави най-добре - да спасява човешки живот.

За да се подобри психичното здраве на медицинските специалисти, то лекарите трябва да започнат да изразяват правото си на глас, на искане, на помощ. Държавата да регламентира дейностите на всички институции и да не товари излишно лекарите. Лекарите трябва да си знаят правата и да имат смелостта да ги отстояват. Съсловието да спре да подтиска всички тези неща и да се погрижи, когато се налага както за физическото си здраве, така и за психичното си такова.

momchil_urumov

Д-р Момчил
Урумов

Биография
Д-р Момчил Урумов

Да потегля по пътя си в медицината беше желание, което не можеше да се сравни с никое друго. Вярвайки, че това е моето призвание, аз потеглих с ентусиазъм.

Въпреки наивните ми представи, медицината се оказа по-голямо предизвикателство отколкото очаквах. Нищо не можеше да ме подготви истински за действителността, която очаква здравните специалисти - за всичкия стрес, тревожността, отговорността, дългите работни часове и за човешките мъка и болка, с които се срещат ежедневно.

След като прекарах стажа си в клиниката по Медицинска Онкология, имах възможността от първо лице да усетя част от тежестта, която понася персонала и да проследя ефекта й върху здравето им - както физическото, така и психичното.

Пребиваването ми в клиничната среда ми показа как значителна част от лекарите, сестрите и останалите специалисти рядко имат времето да преживеят и осъзнаят напълно случилото се там - някои изглеждаха дистанцирани, докато други поддаваха под товара. Стори ми се грешно как хората, поставени пред ужасно много стрес, липса на пълноценен сън, хранене и почивка не бяха подготвени, обучени и информирани как да предпазят психичното си здраве. Как тези, който бяха отдали живота си да се погрижат за здравето другите не бяха подготвени да се погрижат за собственото си.

Затова избрах да се включа в инициативата на фондация Астра Форум за Посланик с Кауза. Желая да бъда пример и опора за колегите си и мен самия в една от най-тежките среди в цял свят - а именно здравеопазването.

Вярвам, че усилието положено от един днес в бъдеще ще бъде полезно на много.

mihailova

Д-р Михаела
Михайлова

Биография
Д-р Михаела Михайлова
azmanova

Д-р Мариета Азманова

Биография
Д-р Мариета Азманова

Казвам се д-р Мариета Азманова. Произхождам от малък провинциален град. Завършила съм езиковата гимназия в гр. Сливен през 2015 г. Избрах да продължа образованието си в Медицински университет - град София, където през 2021 година се дипломирах като магистър по Медицина. За своя специалност избрах Образната диагностика, поради нейната всеобхватност и значението ѝ в цялостния лечебен процес на пациентите. В момента съм лекар-специализант в Отделението по образна диагностика на УМБАЛ "Свети Иван Рилски". Основните ми професионални интереси са в областта на неврорадиологията и абдоминалната образна диагностика.

Интересът ми към психологията на човека се зароди още в най-ранна детска възраст. С течение на годините и многото изчетени книги по темата осъзнах важността на психичното здраве за постигане на вътрешно равновесие и психическа устойчивост.

Поех инициативата да стана посланик на психичното здраве поради особената значимост на този аспект в съвременния забързан и свързан с много напрегнати ситуации начин на живот. Смятам, че психичното здраве е в основата на доброто физическо здраве и благоразположение на човека. Важна част от лечебно-диагностичния план е лекарят да може да установи връзка с пациента си, основана на взаимно доверие. Това се постига при наличието на добре развита психично-здравна култура у медицинския специалист, за което е важен не само практическият му опит, но и добрата предварителна теоретична подготовка по темата.

Такава е и една от личните ми каузи - да допринеса за популяризирането на този процес в рамките на болничната среда и подобряване на връзката лекар-пациент.

dr.dayana-dragomirova

Д-р Даяна
Драгомирова

Биография
Д-р Жана Тодорова

Аз съм доктор Даяна Драгомирова и съм специализант втора година по Неврология в София. Завършила съм Медицински университет - София през 2022 г.

Още от малка винаги съм имала интерес към психологията и психотерапията. Участвала съм в редица курсове и семинари по темата.

Преди няколко години, дори и не бяхме чували за бърнаут. Днес това вече е много актуален проблем, а от 2019 г. дори квалифициран като синдром в МКБ. Най-често срещан е сред медицинските специалисти, заради огромната отговорност и тежък умствен и физически труд, на който сме подложени. Смятам че е от изключителна важност да разпознаваме ранните признаци за да вземем мерки на време. Много колеги от нашата сфера прикриват проблемите си, смятат че това да споделят е признак на слабост. Предпочитат да оставят нещата настрани и очакват, че всичко ще премине от само себе си, което с времето довежда до трайни увреди в психическото и физическото състояние. Тези лоши навици са наблюдавани от мен още от студентските години сред преподавателите ни и по време на работата ми като мед. сестра сред колегите ми. В професия като нашата сме подложени на изключително огромен стрес от тежко болни пациенти, техните близки, липса на ефект от лечението до смъртни случаи и усложнения. Множество ситуации на безизходица ни карат да оставим емоциите си настрани и да мислим рационално. Лекарите сме човешки същества и колкото и да искаме не можем да работим като роботи и не можем да изхвърлим емоциите и емпатията настрана. Всекидневно изпитваме различен спектър от чувства много често негативни. Стресът не идва от събитията, които се случват в нашата работа и нашия живот, а от нашите мисли за това какво се случва на работа и в живота.

Избрах да бъда посланик на психичното здраве за да увелича осведомеността на медицинската общност по този сериозен проблем. Убедена съм, че заедно ще открием механизми за справяне и ще преодолеем трудностите, изскачащи всекидневно на пътя ни.

Подкрепете ни сега

Лесно и бързо! Без минимален превод!

PayPal