ИСТОРИЯ, КУЛТУРА И ИЗКУСТВО
С мъдрост и знание към бъдещето
Бъдещото обществено развитие на България зависи от редица фактори, един от които е опазването и популяризирането на изкуството и културното и историческо наследство в различните му форми.
Необходимост
Вековните традиции в културното развитие на обществото, идващи още от времето на Първата българска държава и запазването и разпространението на славянската писменост и култура са значима предпоставка за продължаващото ѝ развитие в следващите близо 1300 години до наши дни.
Създаването и укрепването на Третото българско царство, последващите комунистически режим и бурни демократични промени са в основата на бързо променяща се, адаптираща се и значима за изследователите културна среда. Обект на изследване за нас е българската военна и управленска история през XX век, която е в пряка взаимовръзка с историческото развитие.
Важна част от културното и икономическо развитие са различните групи в обществото, затова, фокус на проучванията ни са животът, социалното, културно и икономическо развиетие на еврейската и други общности у нас. От съвременна гледна точка, изминалите 150 години са обект на търсения и постоянни интерпретации, чието систематично и аналитично разглеждане са част от дейността на Фондация Астра Форум.
Опазването на движимото културно наследство, както и големите недостатъчно проучени документални масиви са почти неизчерпаем източник на знание и мъдрост, чийто съвременен прочит ще допринесе за помиряване с новата ни история и нейното безпристрастно оценяване.
Опазването и социализацията на това наследство, което също в този дълъг времеви период е създадено по нашите земи, представлява висша ценност и заслужава особено внимание, което нашият екип материализира.
Предизвикателства
- Липса на достатъчно финансиране, както и целесъобразно използване на наличните финансови ресурси за опазване и изучаване на културното наследство;
- Липса на добре структурирана цялостна държавна политика за развитие на културата и изкуството и за опазване на културно-историческото наследство;
- Липса на достатъчно дигитални решения за социализация и изучаване на културно-историчското и документално наследство;
- Превръщането на историческите обекти в туристически такива, без тяхното значение за обществото да бъде достатъчно популяризирано;
- Недостатъчно популяризиране на българското историческото и документално наследство в международен план;
- Недостатъчно изследване на културното, историческо и документално наследство, което се намира на териториите на други държави;
- Недостатъчен културен и социален обмен с българските общности, живеещи зад граница, вкл. територии на чужди държави, населени с български етнически малцинства;
- Нецеленасочено опазване на български исторически паметници, вкл. военни паметници в странство;