Интрактивен монитор за горското състояние
марио петров
Въз основа на сателитни снимки, интернет платформа представя състоянието на горите в Европа. За това се ориентира по зеленината на дърветата. От известно време потребителите могат да изберат определена страна и времеви отрязък, за да научат повече за състоянието на горите. Инструментът за събиране на данните и визуализации е разработен от учени от Технически университет Мюнхен (ТУМ).
Все по-честата поява на екстремни климатични условия в контекста на климатичните промени представлява световна заплаха за горите. Периоди на суша, късни слани, пренаситени почви след наводнения, обилни валежи и снежни бури често са причините за умирането на дърветата. Екстремните условия на околната среда повлияват отбранителните механизми на дърветата и могат да улеснят причинителите на заболявания като гъби и бръмбари и по този начин да способстват за умирането на дърветата.
Някои от причините за умирането на дърветата се показват още докато дървто е живо
„Качествата на почвата, съставната структура и микроклимата влияят върху здравословното състояние на дърветата. Екофизиологичните процеси като соковият поток и регулацията на водния потенциал на листата също определят съдбата на растенията.“, казва Аня Рамиг, професор по взаимодействията на земната повърхност и атмосферата в ТУМ.
Някои важни екофизиологични процеси не могат да бъдат изследвани след смъртта на дърветата. Едновременно с това е трудно да се предскаже къде, как и кои дървета ще умрат, за да бъдат инсталирани устройства за наблюдение преди това.
Дистанционно наблюдение на загиващите гори
Мониторът за състояние на горите (WZM), базиран на отдалечено наблюдаване, свободно достъпен в Интернет инструмент, представя състоянието на европейските гори по време на вегетация, като цветово обозначава отклоненията от нормата. Той до скоро бе преработван и в момента предоставя възможност на потребителите да разгледат данните за отделни страни и времеви периоди, както и да свалят наличните основни данни. Формата на представяне позволява по-добре да бъдат идентифицирани горещите точки, в които горите в Европа се отдръпват или умират.
Ако областите, в които горите биват подлагани на стресови условия, бъдат разпознати рано, учените могат навреме да изучат тези региони своевременно и да уведомят собствениците за възможните рискове навреме.
Система за ранно предупреждавне за болни гори
През 2021 г. състоянието на горите беше сравнително добро според WZM. „Интересно е, че през дъждовното лято на 2021 г. горите в Германия успяха да отпочинат от летните жеги в периода от 2018 г. до 2020 г. Това, разбира се, късае само оцелелите дървета. Нанесените щети през последните три години остават“, казва ученият Алън Бурас, който координира Мониторът за горско състояние.
WZM показва, че горите са способни да се възстановяват и след екстремни суши. „Това също са важни показатели за средносрочните влияния на сушите върху горите. Но също така може ясно да се види, че боровите гори на Бранденбург и особено смърчовите гори на Харц, но също и на Тюрингската гора не са се възползвали от дъждовното лято. Тези гори все още са в червено в Мониторът за състояние на горите, което означава, че щетите, нанесени там от 2018 г. до 2020 г. са толкова екстремни, че могат да се забележат и днес. Поради това тук могат да се предположи, че щетите в дългосрочен план са големи.“, казва Бурас.
„Информацията от Монитора за състоянието на горите, допълнена от допълнителни наземни изследвания и кампании за наблюдение, може да помогне за изясняване на причините за промените в зеленината на дърветата и по този начин евентуално да подобри нашето разбиране за екофизиологията на дърветата, подложени на стрес в естествена среда ”, казва проф. Рамиг.
Какво показва WZM за българските гори?
Въз основа на данните от Монитора, проследихме изменението на горското състояние в България през същия период, който наблюдават немските изследователи. Горите на България се намират в лошо състояние през 2018 г. Метеорологичните условия в страната ни обаче са различни и състоянието на горите ни се е подобрило през 2019 г. и 2020 г.. За съжаление сушата на изминалата година отново е довела до влошаване.
Най-благоприятна за българските горски масиви е била 2015 г., в която средната температура за месеците март до октомври е 15,9°C. За сравнение, средната температура за същия период от 2018 г. до 2020 г. е спаднала от 16,5 до 16,2°C, а през 2021 г. достига 15,1°C.
Източници:
tum.de
- interaktiv.waldzustandsmonitor.de
- stringmeteo.com
