Втори ден от Втора Национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания (ГАЛЕРИЯ)
Акцентите:
„Епидемиология и обществено здраве“ е първият панел от втория ден на Втората Национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания.
Проф. Радостина Александрова представи темата „Климатични промени, инфекциозни болести, ваксини и предизвикателства за човешкото здраве.“
Ето и основните акценти от нейната лекция:
-средната температура на повърхността на Земята се е увеличила с 0,74 °C през 20-ти век;
-морското ниво се покачва с 1,8 мм годишно от 1961 г. насам;
-арктическият морски лед се свива с 2,7% на десетилетие.
Проф. Александрова отбеляза, че 2023 година е най-горещата година в историята. Октомври месец тази година беше най-топлият октомври в световен мащаб, според данни на европейски учени по климата, публикувани в сряда (08.11.2023 г.) „Очаква се интервалът от 2023 година до 2027 година да бъде най-топлият петгодишен период, регистриран някога.
Вирусологът напомни, че изменението на климата е разпознато от СЗО като важен двигател на възникващи проблеми, застрашаващи безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията, животните и човека.
Информация в цифри
Ивайло Спасов от УНИЦЕФ-България представи данни от проучвания за нагласите на родители и ОПЛ към задължителния имунизационен календар в България в VII-ия панел от Втората национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания.
-61% от родителите са в подкрепа на задължителните ваксини и биха поставили всички или дори допълнителни ваксини;
-3,8% смятат, че към имунизационния календар трябва да се добавят допълнително други ваксини;
-13% от родителите са за по-голяма свобода на избора и намаляване на броя на задължителните ваксини (те биха поставили на детето си само част от ваксините от имунизационния календар);
-около 8% от родителите смятат, че никоя от ваксините не трябва да е задължителна.
- Каква обаче е причината за отказ на родителите да ваксинират децата си?
Данните показват, че основният претекст е възможността от странични ефекти. Други разпространение притеснения са свързани също с качеството на ваксините и наличието на вредни съставки в тях. Едно от най-разпространените притеснения се позовава на мита, че ваксините причиняват аутизъм.
Комуникацията
- Колко е важна комуникацията и колко е важно лекарят да познава видовете пациенти – това бяха основните акценти в лекцията „Комуникационни умения за повишаване на ваксиналното покритие“ на Ивайло Кунев.
„За съжаление, не е достатъчно да сте само добър лекар, трябва да може и пациентът да го разбере.“
- Той представи тезата на известния Джордан Питърсън, който казва, че над 70% от пациентите си не се придържат към терапията си, което само по себе си означава, че „толкова не се харесват хората, че искат да се погубят“.
„Ако хванем пациент, който не се придържа към терапията си, но му кажем да се грижи за котката си или за кучето си – със сигурност той няма да пропусне ваксинационен модел за кучето си, няма да пропусне хапчето в точния час на котката си. Все едно хората не се обичат сами себе си.“
HPV
„Човешки папилома вирус HPV“ – една от най-актуалните и очаквани теми на Втората Национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания по повод на новата адювантна неинфекциозна, рекомбинантна, 9-валентна ваксина – Gardasil 9.
- Елена Папуджиева представи новосъздаденото обединение „Коалиция HPV”, чиято мисия е да предотврати разпространението на HPV свързаните заболявания, да защити общественото здраве и бъдещето на нацията. Членове на Коалицията са: проф. Радка Аргирова, д-р Антоанета Томова, доц.д-р Йорданка Узунова, доц. д-р Илия Карагьозов, д-р Гергана Николова, д-р Христина Бацелова, Елена Папуджиева и Росяна Христова, д-р Момчил Баев, проф. Ивайло Търнев, Пламена Николова, д-р Радосвета Стаменкова, доц. Христина Лебанова.
- „България е на едно от челните места по заболеваемост от HPV“, каза проф. д-р Иванка Димова от МУ София. „Ваксинацията може значително да редуцира броя на HPV-обусловения рак в бъдеще. Но не всеки получава ваксинация, така че все още има хора, които са без протекция. Една от основните стъпки, която трябва да се направи в бъдеще е да се промени реда на тестовете, т.е цервикалните клетки да бъдат първо тествани за HPV, а след това анализирани под микроскоп. „Тази малка промяна може да има голямо значение: изследванията показват, че може да запази повече животи от досегашните програми. Този подход е застъпен в най-новите препоръки на СЗО“, заяви проф. Димова.
- В дискусионен панел, посветен на HPV, проф. Аргирова обясни, че HPV вирусите са повече от 200, но 14 от тях могат да станат причинители на раково или предраково заболяване.
„Има начин да се предпазим от тези заболявания – като се ваксинираме. Но това не е ваксинирането срещу грип, а мисъл за нашето бъдеще напред и инвестиция в следващите поколения“, смята Аргирова.
Оказва се, че ваксиналното покритие в България е едва 3%. Професорът обясни, че на първо място са виновни лекарите за ниския имунизационен обхват. „Трябва да умеем да разговаряме с хората. Най-голямата слабост на лекарите в България е, че не умеят да разговарят с пациентите. Трябва НПО-та и Министерството да положат усилия. Всички те трябва да поемат отговорност. Призовавам профилактиката да не е само обект на самото Министерство, а на цялото общество. В това число нека се включат учители и работодатели.“
