Уебинар: Ваксините - предизвикателства и бъдеще
Екипът на Фондация Астра Форум, в партньорство със СЗО – България проведе ноемврийския уебинар от поредицата “Училище за ваксини”. Лектор беше проф. Радостина Александрова, дб от БАН.
„Климатични промени, инфекциозни болести, ваксини и предизвикателства за човешкото здраве“ е темата, която проф. Александрова представи.
„По данни на Европейската агенция за околна среда (ЕЕА) средната температура на повърхността на Земята се е увеличила с 0,74 градуса по Целзий през 20-ти век, морското ниво се покачва с 1,8 мм годишно от 1961 г. насам, а арктическият морски лед се свива с 2,7% на десетилетие. Все по-често ставаме свидетели на екстремни и аномални явления като горещи вълни, наводнения и суша.“
2023 година е най-горещата година в историята, сподели проф. Александрова. „Очаква се интервалът от 2023 г. до 2027 г. да бъде най-топлият петгодишен период, регистриран някога. Изменението на климата е разпознато от СЗО като важен двигател на възникващи проблеми, застрашаващи безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията, животните и човека.“
Според Александрова се очаква между 2030 г. и 2050 г. изменението на климата да причини 250 000 допълнителни смъртни случая годишно в световен мащаб поради недохранване, малария, диария и топлинен стрес. Тя обясни, че промените ще засилят заплахите за общественото здраве, особено когато става въпрос за инфекциозни заболявания.
Специалистът представи данни от проучване в “Nature Climate Change” през 2022 г. Изследването установява, че 58 % от инфекциозните болести, пред които е изправено човечеството, са били влошени в даден момент от климатични опасности, а при 16 % рискът понякога е бил намален. Става ясно също, че са разкрити стотици механизми, по които всичко това може да се случи.
„Затоплянето и промените във валежите подпомагат по-широкото разпространение на векторите – комари, кърлежи, птици, бълхи и някои бозайници, замесени в огнища от денга, чума, лаймска болест, кърлежов енцефалит, Зика, малария и др. В резултат диапазонът на тези болести се повишава.“
Проф. Александрова разказа, че Южната и Югоизточната част на Европа са изложени на риск станата част от ареала на комарите Anopheles, като някои видове вече са открити в Испания, Португалия, Италия и на Балканите. „Страни, включително Франция, Гърция, Испания, България, Сърбия, Украйна, могат да получат повече локално предавани инфекции с Plasmodium в хода на климатичните промени.“
Експертът обясни, че според прогнозите до 2030 г. се очакват 10 % повече диарийни заболявания, засягащи предимно малките деца. Другото, което може да се очаква е замърсяване на водата, а съответно и замърсяване на плодовете и зеленчуците.
„Повишената температура и продължителното слънчево греене увеличават броя на случаите на холера, а от друга страна ниските температури са благоприятни за разпространението на грипния вирус.“
Тя напомни, че с глобалното затопляне се очаква проблемът с недостига на вода да става все по-сериозен.
Топенето на ледовете
„Тревога буди разтопяването на вечната замръзналост, която може да ни „срещне“ с древни вируси и бактерии, натрупани с течение на времето.“ Затоплянето и подкисляването на водата в океана може да повлияя върху производството на някои морски видове, каквито са мидите например, както и върху жизнеспособността и болестотворния потенциал на човешките патогени, присъстващи в морската вода и морските дарове.
Според публикация в списание “Science Translational Medicine” навлизаме в „нова ера на риск от инфекциозни заболявания в един по-топъл и по-болен свят“.
Проф. Александрова напомни, че вирусите унищожават 30-50% от микроорганизмите в океана всеки ден. Това осигурява храна за планктона, който произвежда кислород. „Вирусите са генна банка на планетата ни.“
„Ваксините: предизвикателства, уроци, успехи и бъдеще“ е следващата тема, която представи специалистът.
„Ваксината срещу SARS-CoV-2 е пример за успех, но и илюстрация за проблеми.“ Тя напомни, че ваксините са фармацевтичният продукт, който е подложен на най-строги протоколи за безопасност, тъй като се прилагат на здрави индивиди. „Съвременните ваксини имат отличен профил на безопасност, но някои хора, макар много рядко изпитват странични ефекти след ваксинация.“
Безопасността на HBV ваксината е оценена като много висока
“Въпреки това, през последните две десетилетия след стартирането на масовите кампании за ваксиниране срещу HBV, имаше съобщения за появата на няколко автоимунни заболявания.“