Уебинар: Психотерапевтът отговаря на медицинските специалисти
Стресът на работното място е един от най-големите проблеми на съвременното общество, а що се отнася до медицинските специалисти – в последните години той придоби огромни мащаби. Пандемията от COVID-19 постави медицинските лица в професионални условия, в които трябваше да се справят с изключително тежко, на моменти непосилно, натоварване, липса на алгоритми за диагностика и лечение, среда с висока степен на опасност, сериозна липса на персонал… Всичко това доведе до драстично увеличаване на синдрома на професионално прегаряне.
Фондация Астра Форум инициира отворена дискусия, в която медицинските лица можеха директно да споделят как стресът на работното им място влияе на качеството им на живот и да отправят своите въпроси към психотерапевта Теодора Милотинова.
В платформата CredoWeb те дискутираха темата с професионалното прегаряне и начините за справяне с високите нива на стрес, както и анонсираха терапевтичните групи за лекари, които Фондация Астра Форум организира регулярно. Групите се водят от лицензирани специалисти на Българска асоциация по психотерапия.
Момчил Баев, д.м, председател на Фондацията, разясни, че всеки, който работи в сферата на здравеопазването, намира се в град София и желае да се включи в терапевтична група за превенция на „бърнаут“, може да се запише като участник. В терапевтичните сесии могат да се запишат до 20 души, които ще бъдат разпределени в две групи. Няма възрастово ограничение на участниците.
Теодора Милотинова започна разговора с тълкуване на психотерапията.
„За мен това е едно познание, любопитство към себе си. Човек, когато познава себе си, когато стига до своята чувствителност, може да управлява процесите в живота си. Тогава не би прегрявал и не би преминавал границите.“
Когато не сме любопитни към себе си, рискът да попаднем в клопките на изтощението, е много голям, смята тя. „Психотерапията е едно пространство, в което изследваме собствения си процес, но за всеки този процес е много индивидуален.“
По думите на специалиста груповата терапия е много специално нещо и всеки, който се е докоснал до нея, не може да си тръгне лесно. Милотинова обясни, че в нея можем да научим много за себе си и за другите. Груповата терапия ни помага да си даваме сметка за проблемите около нас, става ясно, че те на са само наши, собствени, а и останалите се сблъскват със същите трудности.
Тя разказа, че в групите, които води, всеки от лекарите носи някакви казуси за решаване. „Когато разкаже някой ситуация и даде пример от своята практика, другите подпомагат в търсенето на решение. Всеки изказва мнение и това подкрепя работещите в сферата.“
Стигмата около психичното здраве
Психотерапията в България все още се смята, че е за „луди“.
Стигмата около психичното здраве е сериозен и значим проблем.
Съществува обществено неблагоприятно отношение, придружено с предразсъдъци, което носи със себе си негативни стереотипи и дискриминация спрямо хора, които търсят помощ за психичното си благополучие.
Психотерапията е преоткриване на себе си, а за това се иска смелост и дързост, добави психотерапевтът.
„Хората, които посещават психотерапевт, са хора, които се опитват да живеят хигиенично, които се грижат за себе си. Това са хора, които оценяват колко е важно да бъдат в хармония със себе си.“
Крясъците в "общуването"
По време на уебинара д-р Виктор Илиев повдигна въпроса с крещенето в ежедневието на лекарите. Самият той каза, че се е сблъсквал често с този проблем и работи върху това да избягва този начин на „общуване“.
Теодора Милотинова обясни, че често се случва да не познаваме емоциите, да не можем да се овладеем. „Крещенето е много елементарно на пръв поглед, то е едно безсилие. Тогава, когато идва безпомощността, на ход е крещенето.“
„Всеки избира къде да работи. Едва ли някой от специализантите или студентите не е наясно каква среда го очаква. Той отива в „БОЛница“ – място, където има болка. Хората там отиват, защото нещо ги боли, страдат, не отиват защото са щастливи (с изключение на родилните отделения)“, заяви Милотинова.
Тя даде пример с това все едно да отидеш на бойното поле и да се изненадаш, че си попаднал на бойно поле.
Комуникацията лекар-пациент
Д-р Виктор Илиев определи общуването между лекари и пациенти като късо съединение. Едната страна казва „лекарите се държат грубо и безпардонно“, а другата страна „пациентите се отнасят агресивно“.
Психотерапевтът напомни обаче, че има нещо съществено, което не забелязваме. „Това да си професионалист в областта си не те прави човек, който може да общува. Пациентът, когато отива при лекаря, той регресира. Това е така, защото пациентът е там заради някакво страдание, има болка. Ситуацията е сходна – все едно дете да отиде при родител. Родителят е отговорен за поведението на детето. Често се обвинява родителя затова, че не е научил детето на правилните навици.“
Лекарят трябва да си дава сметка, че той също е отговорен за някои реакции от страна на пациентите, заяви Милотинова.
„Тук на ход е психотерапията. Ако човек се познава, упражнява този процес за чувствата си – той ще познава чувствата и на другите.“
Специалистът по психотерапия закри събитието с призив към аудиторията.
„Лична отговорност е всеки да се грижи за себе си. Няма как да очакваме някой друг да го направи за нас.“