Уебинар: Мултидисциплинарен подход във ваксинопрофилактиката
На 26 април се проведе уебинарът “Мултидисциплинарен подход във ваксинопрофилактиката”. Той е част от поредицата “Училище за ваксини” – инициатива на Фондация Астра Форум, която е в партньорство с Министерство на здравеопазването и УНИЦЕФ България.
В него участие взеха проф. полк. Андрей Галев, дмн, инфекциозни болести и епидемиология, д-р Цветелина Великова – имунолог и Момчил Баев, дм, доктор по социална медицина. Това беше 6-ти поред уебинар от поредицата “Училище за ваксини”. Обект на дискусия отново бяха актуалните препоръки за ваксинопрофилактика, насоки, данни и съвети от експерти в областта на общественото здравеопазване.
По време на събитието засегнахме важни теми, като показания и противопоказания за имунизация, свързани с нарушения на имунната система. Говорихме също и за това в кои случаи могат да се отлагат имунизации.
Мултидисциплинарен подход
“Независимо от достиженията на имунопрофилактиката, има някои основни положения, които са останали непроменени в продължение на десетилетия и повече. Това са стойностите на колективния имунитет за отделните инфекции”, каза проф.полк. Андрей Галев, дмн, от ВМА. Той напомни, че ваксинацията се извършва от общопрактикуващите лекари, както и в някои случаи от военните епидемиолози. Рядко лекари от други специалности се включват във ваксинацията.
В презентацията си Галев заяви, че последните достижения в медицинската наука изискват внедряването на нови ваксини и оптимизирането на наличните схеми за профилактика. Той обърна внимание на това, че ваксините вече не са само в детска възраст, а са за цял живот, с особено значение за възрастта след 60 години. По думите му е важно специалисти като ревматолози, кардиолози, пулмолози и др. да участват в промоцията на ваксинопрофилактиката, тъй като инфекциозните заболявания могат да предизвикат диабет, ХОББ, сърдечна недостатъчност и др.
В този смисъл, гинеколозите също трябва да участват в профилактиката на папилома вирусната инфекция.
“Цел на мултидисциплинарния подход към ваксинацията е постигането на информирано решение за ваксиниране, което да е безопасно и ефективно, т.е ваксината да се постави в момент, в който биха се изградили необходимият титър антитела. Прекаленото изчакване увеличава вероятността от развитие на ваксинопредотвратимо заболяване, т.е ваксината се поставя в първия възможен момент, след което може да се направи реваксинация.”
Необходимо е в Закона за обществените поръчки да се включва и резервен производител, предложи проф. Галев.
ваксинация при пациенти с имунодефицити, автоимунни и възпалителни заболявания
“Подходи за ваксинация при пациенти с имунодефицити, автоимунни и възпалителни заболявания” беше темата на следващия лектор – д-р Цветелина Великова от УМБАЛ Лозенец.
Според нея е важно лица в домакинството и други близки контакти на лица с намалена имунокомпетентност трябва да получат всички ваксини, подходящи за възрастта и експозицията, с изключение на ваксината срещу едрата шарка.
Великова каза, че това ще предотврати болестта и предаването ѝ към члена в семейството с компрометирана имунна система. Вирусологът напомни, че живите ваксини могат да се прилагат на останалите лица в семейството. Великова подчерта, че контакти на лица с нарушена имунокомпетентност трябва да получават сезонна ваксина срещу грип.
При пациентите с анатомична или функционална аспления ваксините срещу пневмококови, менингококови и Hib трябва да се прилагат поне 14 дни преди елективна спленектомия. Ако ваксините не са поставени преди операцията, те трябва да се приложат след процедурата веднага щом състоянието на пациента се стабилизира.
Д-р Великова обърна внимание на ваксинацията на пациенти с АИЗ. Живите атенюирани ваксини могат да се прилагат с повишено внимание при пациентите с АИЗ. “Ваксините трябва да се прилагат преди планираната имуносупресия, по-специално терапия с изчерпване на B-клетките. Това ще осигури оптимален отговор на ваксините”, заяви специалистът.
Комуникация лекар-пациент
В последната част от уебинара Момчил Баев, д.м, говори по темата “Комуникация лекар-пациент: Междуличностно общуване за имунизация. Наръчник за здравни работници”.
Основната отговорност е в ръцете на общопрактикуващите лекари и стремежа им да помогнат на пациентите си да превъзмогнат объркването, недоверието към ваксините и заливащата ги дезинформация. Те трябва наред с ежедневните си задължения да се справят със страховете на пациентите си, като използват навременна комуникационна стратегия, адаптирана към различните типове пациенти, заяви Баев. Той представи Наръчника на Фондация Астра Форум, който е достъпен и в дигитален вариант на нашия сайт. Помагалато превежда здравните работници през стратегиите за преодоляване на пречките пред рутинната имунизация, въпреки ограничения контрол, който ЗРПЛ имат (или смятат, че имат) върху хората, с които работят.
