СЗО и УНИЦЕФ създадоха наръчник за отчитане на данни за инфодемията
На 20 юли, по покана на Световната здравна организация (СЗО) и УНИЦЕФ, служители на Фондация Астра Форум се включиха в организирания от тях уебинар, посветен на инфодемията. Управлението на инфодемията е стратегически инструмент за организации като фондация Астра Форум, работещи в областта на дезинформацията и научно базираните подходи. Това ще допринесе за осъществяване на ефективно управление и противодействие на дезинформацията във всички точки на света, за максимизиране на обхвата и влиянието на тези организации, като гаранция, че техните базирани на доказателства послания достигат до необходимата аудитория, с цел по-информирано, рационално и здраво общество.
След официалното представяне на наръчник, създаден за отчитане на данни за инфодемията (Infodemic Insights Report), от СЗО и УНИЦЕФ организираха поредица от уебинари по темата с участието на представители на академичната общност, партньори от гражданския сектор и организации в областта на общественото здравеопазване. В уебинара от 20 юли бяха засегнати темите за принципите на справедливост при разработването на инфодемографски познания, начините за изграждане и засилване на партньорства, основните умения, които трябва да притежава един инфодемичен мениджър, аналитични подходи и добри практики. Панелисти бяха Алхасан Ибрахим, СЗО, Силвия Сомарива, УНИЦЕФ, Крис Вогели, CDC на САЩ, Стефан Мандич-Райчевич, Белградски университет. Модератор на срещата беше Елоди Хо, координатор на Африканския алианс за инфодемичен отговор (AIRA), СЗО.
Когато не е налична висококачествена здравна информация и въпросите и страховете на хората остават без отговор, дезинформацията в областта на здравеопазването може бързо да се разпространи и да повлияе на решенията на хората за тяхното здраве. В отговор на необходимостта да се разбере информационната среда в областта на здравеопазването и да се помогне на здравните работници да общуват по-добре и техните послания да стигат до хората, и за да насърчат такова поведение, което да води до по-добро здравеопазване, СЗО и УНИЦЕФ, в сътрудничество със своите мрежи и партньори, представиха новаторско си ръководство и съпътстващи инструменти за провеждане на социално слушане. Това, което прави този инструмент уникален е, че той е основан на доказателства и възпроизводим процес, при който се извършва интегриран анализ на онлайн и офлайн набори от данни за натрупване на знания и изготвяне на препоръки за действие за подобряване на общественото здраве. При представянето на ръководството от Сурани Абейсекера, УНИЦЕФ, се подчерта, че инфодемията и дезинформацията се разпространяват в контекста на постоянно променяща се информационна среда.
Ръководство за инфодемията е предназначено за използване от хора, които изпълняват функции по управление на информацията в агенциите на ООН, институти за обществено здраве на национално ниво, различни здравни звена, организации за проверка на фактите и др. Наръчникът е полезен за лица с опит в областта на дигиталните анализи, дигиталното здраве, комуникациите, поведенческите науки, анализ на здравна информация, промоция на здравето, действия при извънредни ситуации и свързаните с тях области в контекста на общественото здраве. В наръчника са предоставени многобройни примери и ресурсна информация, подпомагащи процеса на разработване на инфодемографски анализи, които могат да бъдат приложени към голям брой теми, свързани със здравето.
Алхасан Ибрахим от СЗО представи практически съвети за хора, които се занимават с изследване на темата за дезинформацията. Той нагледно обясни за взаимодействието между различните информационни източници и платформи и как те достигат до конкретния индивид, който от своя страна представлява част от структурата на цялостното информационно поле. Той подчерта, че при изготвяне на инфодемичен анализ е ключово важно да се вземат предвид териториалните и културните особености, което показва, че информационната среда не е статично понятие. Различията в нивото на доверие към здравната информация в Кения и Швеция например, могат да доведат до различни реакции и подходи от страна на обществото в двата случая. Жителите на Швеция биха били склонни да приемат и следват препоръките и насоките, базирани на наличната информация, с по-високото доверие. В същото време в Кения може да има повече съмнения и недоверие към здравните препоръки, което може да води до по-слаба привлеченост и спазване на тези препоръки от страна на обществото.
Усъвършенствани аналитични подходи за слушане в социалните мрежи представи Силвия Сомарива, експерт по цифрова комуникация и дигитални стратегии към УНИЦЕФ. Тя наблегна на основите, на което всяко слушане в социалните мрежи трябва да стъпи – условията за равнопоставеност, мерки за опазване на личните данни, ясно поставено задание и добра преценка за представителността на различните групи от обществото в различните платформи за комуникация. Дадени бяха примери за аналитични подходи и как да се използват количествени данни за изготвяне на качествен задълбочен анализ.
Крис Вогели, CDC на САЩ , говори за смекчаването на неточна здравна информация. Той съсредоточи своето участие върху справедливостта и равенството и значението им в анализите на данните и изследванията. Описани бяха начини за включване на принципа на справедливостта в анализа на данни, включително оценката на риска въз основа на въздействието и отчитането на страховете на хората. Той подчерта, че поднасяйки информация под формата на анализ, е необходимо да се разсеят притесненията на хората и да не се допринася за стигматизиране на проблема. В същото време тревогите и гледната точка на хората не бива да бъдат пренебрегвани. Крис Вогели акцентира на това, че трябва да бъдат чути всички гласове и гледни точки на изследваните общности, за да може да се изготви обективен краен продукт. Именно затова за изследване на един проблем е необходимо да се включат елементи като дълбочинни интервюта, проучвания и фокус групи, за да се гарантира, че анализите ще отразяват ефективно нуждите на общността.
Последният говорител беше Стефан Мандич-Райчевич от Институт по социална медицина към Факултет по медицина в Университета в Белград. Той сподели опита на Сърбия в първите стъпки от изграждане на експертен опит в управлението на информацията, като подчерта колко важно е изграждането на партньорства с международните организации и подкрепата на националните власти в тези процеси. Специално внимание обърна на ролята на журналистите по темата и разказа за сътрудничеството с журналистическата асоциация в страната. Процесите в Сърбия се развиват дотолкова, че се създава Лаборатория за инфодемиология към Медицинския факултет на Белградския университет, с подкрепата на офиса на СЗО. В нея участва мултидисциплинарен екип, който ще провежда изследвания и подпомага управлението на инфодемията в страната и региона.
