Първа национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания
През 2019 година сякаш планетата Земя спря въртенето си, а всичко познато и обичайно изхвърча в Космоса. Ежедневието на хората замря, за да отстъпи място на COVID-19, който връхлетя подобно дявола в романа „Майстора и Маргарита“. Всеки проблем има своето решение. В случая това бяха ваксините. Естественият ход на нещата предполага, че след решението настъпват регресивните хипотези, които го отричат. Заради противоречивите мнения на „експерти“ относно ефективността и безопасността на ваксините, голяма част от хората загубиха доверие дори и в доказаните ваксини, които се използват от десетилетия.
Движенията на антиваксърите на „борците за свобода на избора“, изборът дали да бъдеш здрав нанесоха тежка вреда на обществото. Вреда, която ще отекне през поколенията. Антиваксърското движение води до по-малко ваксинирани деца и до увеличение на случаите на болести, като морбили.
Именно, за да помогне и да проодължи борбата с дезинформацията, на 11, 12 и 13 ноември 2022 беше проведена Първата национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания (програма). Събитието беше организирано от Фондация Астра Форум, съвместно с Министерството на здравеопазването и представителствата на UNICEF и СЗО в България.
Целта на Конференцията беше да се проведат научни дебати и лекции, фокусирани върху необходимостта и възможностите на ваксинопрофилактиката. Профилактика която подобрява качеството и продължителността на живота и е предназначена за хора от всички възрасти.
Предишна
Следваща
Първата национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания беше насочена към общопрактикуващи лекари, педиатри, инфекционисти, епидемиолози, микробиoлози, имунолози, специализанти, докторанти и студенти по медицина.
Засегнатите теми бяха: Епидемиология и обществено здраве; Регулаторни въпроси, свързани с ваксинопрофилактиката; Ваксини, прилагани в детска възраст; Етиология, клиника, диагностика, лечение и специфична профилактика на грип; Менингококови и пневмококови инфекции; Морбили, паротит, рубеола, варицела и вариола; Полиомиелит; Туберкулоза; COVID-19; HPV и др. Бяха анализирани проблемите и рисковете, произтичащи от спада на общия имунизационен обхват. На събитието се постави акцент върху обсъждането на стратегии и предложения за повишаването на имунизационния обхват на страната.
Първата национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания започна с представяне на регионалния съветник по имунопрофилактиката на СЗО за Европа и Централна Азия – д-р Сидхарта Датта. Той подчерта, че по времето на COVID пандемията лекарите бяха принудени да намерят нови възможности за имунопрофилактика. Ваксината срещу COVID-19 е разработена само за година, благодарение на иновациите в медицината. Той разкри, че СЗО е изготвила имунизационен план до 2030 година, който осигурява една обща рамка, която трябва да се спазва във всички държави членки на Европейския съюз.
Christina De Bruin, представител на UNICEF за България съобщи на събитието, че през 2021 година UNICEF, като най – голям разпространител на ваксини, е доставил над 2,3 милиарда ваксини по целия свят. В тази статистика не са включени ваксините срещу COVID-19. На база данните, събрани от UNICEF и СЗО, ваксинирането при децата е намаляло 2021 година. „Най-големият център на UNICEF в Kопенхаген доставя ваксини за половината деца от цял свят, а целта е да се достигнат най-уязвимите точки“, каза De Bruin. „Мисията на UNICEF е да предостави ваксини за всяко дете.“
Предишна
Следваща
Определението в Националния имунизационен календар ваксините служат за превенция, ограничаване и елиминиране на болестите.
Благодарение на препаратите против полиомиелит, заболяването е почти изцяло ликвидирано, като рецидив се наблюдава само в две държави. България е първата страна, която чрез въвеждане на имунизация, ликвидира едрата шарка. Днес проблемите са в липсата на компетентно мнение, в липсата на постоянна информационна кампания и тромавия достъп до информация.
Доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, беше председател на Организационния комитет на Първата национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания. На събитието той обърна внимание върху начина, по който последствията от COVID-19 се отразиха върху задължителната имунизация. По думите му основните проблеми са ниското обществено доверие, съчетано с различните конспиративни теории, както и дезинформацията и разпространението на фалшиви данни. Заради осезаемия спад в задължителната ваксинация при децата се прогнозира заплаха човечеството отново да се върне към епидемиите, характерни за Средновековието.
Проф. Радка Аргирова подчерта, че ваксините не са само за децата. Идеята е в необходимостта цял живот да се правят имунизации и профилактика на редица заболявания, които могат да се предотвратят с ваксини. При въвеждане на такава имунизационна практика, употребата на антибиотици ще намалее, а с това ще има спад в микробната резистентност към препаратите. Проф. Аргирова заедно с други специлисти са създали нов Имунизационен календар, който включва ваксинация и след 17-годишна възраст, припомни експертът.
Има основни хипотези за възникването на вирусите.
Първата е, че са възникнали от генетични елементи, а втората, че са остатъци от различни клетъчни организми. Предполага се, че има около 1,7 милиона различни вируси, като всяка година се регистрират от 3 до 6 нови вируса при хората. Твърди се, че междувидовата бариера е много силна и вирусите много рядко се предават от животно на човек.
Най-ранните сведения за вариола датират около 10 000 г. пр. н.е. През 1796 година английският лекар Едуард Дженър заразява осемгодишно момче с ексудат от пустула, взет от ръцете на доячка. До този момент е било известно, че хората, които отглеждат крави, боледуват много по-леко или изобщо не се разболяват. Всъщност термина „ваксина“ идва от латинското “vacca” – крава, което обозначава името на първата разработка на патогена на едрата шарка по кравите.
Предишна
Следваща
В последствие, през 1840 година, се приема закон за ваксинацията в Англия, като тя е безплатна за бедните. Веднага след това се появява и антиваксърството. Започват внушения, че ваксинацията е богохулство и е опасна, защото превръща човека в крава.
Детският паралич, познат още като полиомиелит, е много тежка инфекция, поразяваща нервната система. За щастие, подлежи на превенция. Благодарение на ваксината, през 1957 година идва началото на имунизационната политика, която предприема България. Профилактиката на полиомиелита се извършва с противополиомиелитна ваксина в три приема – на втория, третия и четвъртия месец след раждането. Реимунизация се провежда на 16 месеца и на шестгодишна възраст.
Антибиотичната микробна резистентност е друга глобална заплаха за общественото здраве. За това се разработват ваксини с ключови патогени със заложен профил на резистентност срещу заболявания, от които загиват 33 хиляди пациенти годишно в Европа. За ефективна борба с антибиотичната микробна резистентност е необходима стратегия, която включва схематичния път за повлияване от препарата.
Друга тема в Конференцията беше осигуряването на имунизация за общности със затруднен достъп, което включва и бежанците от Украйна. През май месец 97 % от бежанците са ситуирани в Бургас и региона. В украинския имунизационен календар липсва пневмококова ваксина и такава против полиомиелит. Освен това реимунизациите за тетанус, коклюш и дифтерия са по-малко. Трябва да бъде създадена централизирана система данни, до която всяка институция, която има отношение към интеграцията, да има достъп. Важна роля за подобряването на имунизационния обхват сред уязвимите групи имат и здравните медиатори.
Превенцията срещу грип има много дълга история. България е една от страните, която взе навременни мерки. От 1979 година до 2000 година има перфектен епидемиологичен надзор по отношение на грипа. Това, което липсва в България е информация по отношение на тежките случаи.
Предишна
Следваща
Респираторният синцитиален вирус и човешкият метапневмовирус най-често се идентифицират при двойни инфекции при кърмачета, хоспитализирани с бронхиолит. Честота и тежест на смесените остри респираторни инфекции се идентифицират в една клинична проба, което включва и идентификацията на респираторен синцитиален вирус и за човешки метапневмо вирус.
При менингита се наблюдават четири етапа – колонизация, инвазия в кръвния поток, оцеляване в кръвта, навлизане в субарахноидалното пространство. От това следват възпаления и неврологични увреждания, причинени от комбинация на фактори на взаимодействие между микроорганизми и клетките на гостоприемника. Изследвания показват, че при Neisseria meningitidis, преобладаващите за България серогрупи са B и C. При Streptococcus pneumaniae преобладават с висок процент серотиповете, които не са включени в прилаганата десетвалентна ваксина, както и серотипове от неваксинални щамове. Проблемите при пневмококовата инфекция са в нарастващата антибиотична резистентност на стрептококите и увеличаването на честотата на инвазивните пневмококови инфекции. Neisseria meningitidis е причинител, способен да генерира големи епидемии от менингит. Най-висок е процентът на заболелите в кърмаческата възраст, а по- силно засегнати са децата от мъжки пол.
Наблюдават се зачестяващи случаи на туберкулоза сред хората в пубертетна възраст. За да могат да се откриват латентните форми на заболяването трябва да се възстанови задължителната туберкулозна проба на единадесетгодишна възраст. Профилактиката цели намаляване на тежките форми в последствие. Туберкулозата продължава да бъде сериозно предизвикателство за системата на здравеопазването в България. Тринадесет процента от заразените с туберкулоза, са болни от HIV, което го прави най-значимият рисков фактор в световен мащаб. С най-висок риск от заразяване са хора, употребяващи наркотици; жители и служители на места, където се събират лесно податливи на зараза хора; бедни, които нямат достъп до адекватни медицински грижи; високорискови етнически малцинства; деца в близък контакт с високорискови хора и здравните работници, които обслужват тези групи.
Варицелата е остро вирусно заболяване, при което усложнения се наблюдават рядко, но за сметка на това са тежки. Ефикасността на ваксината е между 80 и 100 процента и има място в задължителния Имунизационен календар на България.
Предишна
Следваща
В лекцията за морбилите беше обърнато внимание на високия професионален риск, на който са изложени медицинските служители. Подчертана бе необходимостта от приемане на глобална препоръка за ваксиниране на болничния персонал. На фона на ограничаването на инфекцията, разпространението ѝ в лечебните заведение е с нарастващо значение. Хоспитализирани са 341 пациенти с морбили за периода от месец февруари до август през 2019 година. С цел намаляване риска от развитие на антибиотична резистентност, е необходимо преразглеждане на индикациите за антибиотично лечение, когато се подозира инфекция морбили.
Една нова угроза, пред която е изправено човечеството, е епидемията от маймунска вариола. Мерките спрямо болните са вече познатите – изолация в дома; често миене на ръцете с вода и сапун; използването на дезинфектанти; носене на защитна маска за лице; използване на индивидуални прибори за хранене и дрехи; дезинфекция на повърхности, предмети и често проветряване. Инкубационният период е средно 12 дни. Симптомите включват втрисане, обилно изпотяване, силно главоболие, болки в гърба, мускулни болки, слабост, фарингит, задух, кашлица и други.
Приоритетите относно човешки папилома вирус, трябва да включват повече евтини диагностични и лечебни дейности при предракови изменения и ранен рак, освен първичната и вторична профилактика с високоспецифичен hrHPV-тест. Повишаването на процента излекувани и намаляването на авансирали случаи и обществени разходи за хирургично лечение. Аналните и перианални остри кондиломи са най-често разпространеното полово предавано заболяване. Инкубационният период е от 3 седмици до 8 месеца. Няколко са предразполагащите и рискови фактори – предишна лъчетерапия, пушене, болест на Крон, множество сексуални партньори и други.
Що се отнася до COVID-19, проучванията показват, че при ваксинираните срещу Делта вариант рискът от заразяване е 17 пъти по-малък, а този от смърт 25 пъти по-малък. Третата иРНК доза на ваксината, която беше въведена заради варианта Омикрон, предпазва от хоспитализация с до 90%. Рискът от хоспитализация е най-висок за неваксинираните лица. Смъртността в България е много над 30 хиляди, а най-засегнати от COVID-19, са по-малките райони в страната.
Предишна
Следваща
Проф. д-р Радка Аргирова, известна като един от хората най-активно борещи се за разработка на ваксина срещу HIV, заяви, че именно този препарат е основното предизвикателство на XXI век. В изложената статистика стана ясно, че 1,5 млн. са новозаразените от HIV. Ефективната ваксина срещу HIV би трябвало да съдържа всички компоненти на имунната система – хуморални, клетъчни и мукозни, трябва да мобилизира пълно предпазване срещу всички вирусни типове, с които ваксинираният би се срещнал.
Проф. Георги Момеков, д.ф., председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология, представи технология за разработка на ваксини срещу лаймска болест, онкологични заболявания, грип, малария и др. Той обясни, че бъдещето на ваксините, генната терапия и редактирането на генома вероятно ще зависи от еволюцията на иРНК технологиите.
Към края на Първата конференция по ваксинопредотвратими заболявания имаше чудесно предложение за позитивна кампания в социалните мрежи. Тази кампания има за цел да разясни ползите и безопасността на задължителните и препоръчителните имунизации. Днес 28 болести могат да се предотвратят с ваксини. Нуждата от такава кампания е продиктувана от ниското ниво на здравна грамотност в страната.
Говорейки за бъдещето, за оцеляването на човечеството и за иновациите, които позволяват това, припомняме думите на проф. Радостина Александрова: “Имаме нужда от такива конференции!”
Сборник с всички резюмета от темите, представени на конференцията, можете да откриете тук в нашия сайт.
