Психично здраве за медицински лица: Среща със студенти от София
На 27 март проведохме среща със студенти от МУ – София. Съвместно с Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ – София) дадохме гласност на темата за психичното здраве. Събитието е насочено към студентите, защото ранната превенция на “бърнаут” предотвратява пандемия от нестихващ емоционален стрес. Като бъдещи работници в сферата на здравеопазването е добре студентите да знаят не само какви са рисковете на професията, но и как да ги разпознават и предотвратяват.
Психичното здраве е една от големите каузи на Фондация Астра Форум и Наука в кризата. Поради увеличаването на броят на лекарите, страдащи от “бърнаут”, екипът ни организира терапевтични групи с водещи психотерапевти.
темите
Проф. Моника Богданова, психоаналитик, беше един от лекторите на събитието. Тя обърна внимание на психосоматиката – дял от медицината. В най-широк смисъл, психосоматиката (от гръцки: psyche — душа, soma — тяло), включва взаимодействие между поведението (мисли, чувства, действия) и телесната болест. Психосоматиката се занимава с влиянието на нашите емоции и страхове върху здравето ни.
“Най-образно казано – как се отразява стресът на тялото ни.” Проф. Богданова припомни, че основните прояви на стреса са пърхота, мускулното напрежение и др. От своя опит тя сподели, че в отделението по педиатрия най-често наблюдава как при децата психичния стрес преминава през тялото. Специалистът напомни, че едни от най-известните имена в психологията са били лекари, което потвърждава, че психичното състояние има връзка с телесното.
Богданова сподели на студентите, че изборът на психотерапевт е много труден, но и много важен. “Не е лесно да избереш кой да лекува тялото, а какво останало за този, който трябва да лекува душата ти.” По думите й обаче, първите стъпки в психотерапевтирането са много сложни, защото това е процес, който изисква време, а резултатите не могат да се осъзнаят от първото посещение.
Решението на Астра Форум
Момчил Баев, дм, основател и председател на Фондация Астра Форум, беше вторият лектор на събитието. Той представи две теми, едната от които беше за психичното здраве и инициативата на Фондацията.
“Професионалното прегаряне е включено в 11-та ревизия на Международната класификация на болестите като професионален феномен”, каза Баев. Това е описано в главата: „Фактори, влияещи върху здравния статус или контакт със здравни услуги“ – която включва причини, поради които хората се свързват със здравни услуги, но които не се класифицират като заболявания или здравословни състояния. “Професионалното прегаряне бе включено и в ICD-10, в същата категория като в ICD-11. Световната здравна организация е на път да се заеме с разработването на основани на доказателства насоки за психично благополучие на работното място”, заяви Баев.
Той отбеляза, че вследствие на кризата, свързана с COVID-19, властите бяха неподготвени, а това точно допринесе за недоверие към системата на здравеопазването. Най-потърпевши от тази оценка бяха именно медиците. “Те бяха натоварени и с извънредно тежки смени.”
Защо е важно да знаят за психичното здраве студентите?
“По-рано се смяташе, че „бърн-аут“ е феномен, характерен за лекарите в края на кариерата. Проучванията обаче показват, че младите лекари, включително и студенти по медицина, имат два пъти по-голям риск от прегаряне в сравнение с по-възрастните медицински специалисти”, подчерта Момчил Баев.
Стана ясно, че в националното проучване за обучение на General Medical Council за 2021 година една трета от стажантите съобщават, че са се почувствали в „бърнаут“ до висока или много висока степен вследствие на работата си, повече, отколкото в предпандемичните години.
През април 2022 г. 62% от младите лекари са заявили, че в момента страдат от депресия, тревожност, стрес, прегаряне, емоционален стрес или друго състояние на психичното здраве, влошено от тяхната работа или обучение. Половината от тях смятат, че здравето им се е влошило през предходния месец.
Резултатите са притеснителни, защото това са по-високи проценти от нивата на „бърнаут“, които са отчетени по време на пика на пандемията от COVID-19 – 53%.
“Известни са някои от причините за прегарянето на студентите по медицина – високите академични изисквания, взискателен характер на съдържанието, голямо натоварване и стрес от изпитите.”
В края на своята презентация, след като стана ясно, че е необходима превенция от стрес на работното място за работещите в здравеопазването, Момчил Баев разказа и за терапевтичните групи за медицински лица, които Фондация Астра Форум организира. Той обясни стъпките, през които преминава всеки заявил участие.
- Първоначален разговор с представител на Фондацията
- Среща с психолог за попълване на документи
- Въпросник за оценка качеството на живот
- Въпросник за оценка индивидуалното представяне на работното място
- Попълване на регистрационна карта
- Декларации за конфиденциалност и защита на личните данни
- Включване в групата при психотерапевт и регулярни срещи
Междуличностно общуване
Следващата тема, която Момчил Баев, д.м, представи беше насочена за междуличностното общуване между лекар и пациент. “Здравните работници играят основна роля за поддържането на общественото доверие в имунизацията. Развитието на капацитет за междуличностно общуване за имунизация е от изключителна важност”, подчерта Баев. Той обясни, че много от изследванията, направени в региона на Балканския полуостров, установяват, че уменията в практиките на здравните работници за междуличностна комуникация за имунизация, имат пространство за подобрение.
Момчил Баев, д.м, представи изданието на Фондация Астра Форум – “Междуличностно общуване за имунизация. Наръчник за здравни работници”. Всички студенти, присъствали на събитието получиха подарък – екземпляр от наръчника.
“Наръчник за здравни работници по междуличностно общуване за имунизация” има за цел да подпомогне и обогати работата на всички здравни работници, заети с ваксинационния процес в България.
Той е подходящ като работно помагало и настолна книга за здравни работници, особено за всеки общопрактикуващ лекар. За едни обаче е особено важен – студентите, които правят първите си стъпки в сферата на здравеопазването. Както знаете, професионалистът се изгражда от самото начало и не спира да се развива през целия си път”, каза Момчил Баев.
В помагалото той поясни, че са включени примери от практиката, полезни съвети и стратегии за преодоляване на пречките пред рутинната имунизация.
Една от тях е т. нар. “мотивационно интервюиране”.
Мотивационното интервюиране използва собствената мотивация на родителя, за да постигне промяна в поведението, изследвайки и отговаряйки на свързани с ваксините въпроси, притеснения и двоумения. Този метод използва средствата за комуникация – отворени въпроси, рефлексивно слушане, извеждане на плюсовете и минусите за промяна на поведението, установяване доколко тази промяна е важна за родителя и доколко той е уверен в способността си да постигне такава промяна, и накрая обобщение на разговора.
Баев обясни, че е важно лекарят да изслушва пациента, да прояви разбиране към неговите страхове, да сподели знанията си относно ваксинация и чак тогава да я препоръча. По думите му задачата на лекарите е ясна – да мотивират колкото може повече семейства да приемат ваксините, за да гарантират пълна защита срещу предотвратими с ваксини заболявания и така да допринесат за колективния имунитет.
