Уебинар „Психично здраве за медицински лица“: Проблемът „бърнаут“ и неговото решение
Фондация Астра Форум организира уебинар за професионалното прегаряне. В него участваха доцент Михаил Околийски, експерт по психичното здраве и представител на Световната здравна организация (СЗО) в България и психотерапевта Инна Бранева, която е член на Българската асоциация по психотерапия (БАП). Бранева води една от групите за терапевтична помощ за медицински лица, организирана от Фондация Астра Форум.
Уебинарът за психичното здраве на медицински лица се проведе на 15.02.2023 г. и в него взеха участие от над 340 души, като процентното разпределение им беше следното: 60 % бяха медицински лица, 30 % студенти от Медицински университета в страната и 10 % специалисти по психично здраве.
Какво си казахме?
Хората, които най-често страдат от бърнаут са лекари, психотерапевти, учители, полицаи, социални работници или други от така наречените помагащи професии. Този синдром е силно изразен и при професии с изисквания за високи резултати.
Разбира се, няма идеално психично здраве, но има стремеж за постигане на неговите оптимални граници. Оптималното психично здраве е изключително важен фактор и за по-добро физическо здраве. На основата на оптималното психично здраве се развиват и усещанията за благополучие и щастие, които се приемат за важни субективни маркери за оценка на състоянието на едно общество.
Решението?
Точно затова Фондация Астра Форум организира психотерапевтични групи, насочени към медицински лица (лекари и медицински сестри включително). Момчил Баев, д.м. основател и председател на Фондация Астра Форум силно вярва в инициативата, тъй като поддържането на психичното здраве на здравните работници е важна част от общественото здраве и здравето на пациентите.
Всеки, който работи в сферата на здравеопазването, намира се в град София и желае да се включи в терапевтична група за превенция на „бърнаут“, може да се запише като участник. Два дни в месеца психотерапевти ще провеждат терапия с група, насочена към благосъстоянието на психичното здраве на работещите в системата. В терапевтичните сесии могат да се запишат до 20 души, които ще бъдат разпределени в две групи. Няма възрастово ограничение на участниците.
Ето го и моделът на работа на двете организирани групи:
Група 1 – Среща в петък, два пъти месечно. Продължителността е 2 часа (18:00 ч – 20:00 ч). Мястото е в близост до Народното Събрание, като сесиите ще бъдат водени от Теодора Милотинова (Член на БАП – Българска асоциация по психотерапия).
Група 2 – Среща във вторник, два пъти месечно. Продължителността е 2 часа (18:15 ч – 20:15 ч). Мястото е в близост до Софийски Университет, като сесиите ще бъдат водени от Инна Бранева (Член на БАП – Българска асоциация по психотерапия).
За да се запишете може да изпратите имейл с информация (имена и телефон за връзка, както и към коя група бихте искали да се включите) на support@astraforumfoundation.org
Все още има места и в двете групи, така че може да изберете в коя да се присъедините. Разходите за участие в терапевтичните сесии е 50 лв. (като 30 лв. се покриват от Фондация Астра Форум, а 20 лв. трябва да се заплатят от Вас).
Процесът за включване в групите е следният:
- Първоначален разговор с представител на Фондацията
- Среща с психолог за попълване на документи
- Въпросник за оценка качеството на живот
- Въпросник за оценка индивидуално представяне на работното място
- Попълване на регистрационна карта
- Декларации за конфиденциалност и защита на личните данни
- Включване в групата при психотерапевт и регулярни срещи
Уебинарът
Доц. Околийски по време на уебинара представи презентация на тема „Защо е важно психичното здраве на професионалистите?“. Той напомни за първоизточника на професионалното прегаряне, а именно COVID-19. Пандемията от COVID-19 създаде глобална криза за психичното здраве. Тя подхрани краткосрочен и дългосрочен стрес и разклати основите на психичното здраве на милиони. Медиците трябваше да се справят със сериозната липса на персонал, стреса, който пандемията предизвика, както и голямото напрежение от домашното обучение на техните деца, заради което някои напуснаха работното си място. Освен това недоверието на една част от обществото, дезинформацията и арогантното отношение от страна на пациенти увеличи значително процеса на “прегаряне”. Здравните работници са преживели повишено насилие и агресия от страна на пациентите и обществеността при прилагането на наложените от правителството ограничения. Дългите смени и липсата на личен и социален живот по време на пандемията засили влошаването на психичното здраве в мнозина. Освен това, бяха въведени нови модели на грижа, често с малко подготовка или обучение. Заради недостиг на персонал, специалисти бяха преразпределени в райони с висока нужда в здравеопазването, което остави недостиг в други области. Здравните работници установиха, че липсата на подкрепа от страна на ръководството и организационната култура компрометира психологическата им безопасност.
Натрупани с години проблеми в сектора допълнително усложняват условията, в които работят българските лекари, сестри и всички останали техни колеги. Недостигът на персонал у нас, който е резултат от продължаващата с десетилетия миграция на здравните специалисти в чужбина, липсата на цялостно електронно здравеопазване и незавършени от години структурни реформи, се отразяват пряко и косвено в работата на медиците. Лекарите започват да имат преживяване за намалена лична ефективност, а от там се прокрадва идеята за несигурност в собствената професионална компетентност.
Доц. Околийски разгледа класификацията на професионалното прегаряне като професионален феномен от Международната класификация на болестите (МКБ-11) или широко познато наименование на „бърнаут“ – „…синдром, концептуализиран като резултат от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван“. Доц. Околийски засегна и въпроса дали става въпрос за здравословен или социален проблем. Експертът по психично здраве от СЗО посочи, че едното не елиминира другото, а дори изтъкна аргументи за тяхната взаимосвързаност. Страдащият от бърнаут е неспособен да се позиционира адекватно в обществото и да постига професионална реализация в полза на обществото, особено когато говорим за медицински специалисти.
Доц. Околийски разкри, че за съжаление, програми за рехабилитация в момента са само на ниво обсъждане. Превенцията липсва, медийно проблемът е по-скоро любопитен, отколкото сериозно засегнат, единствен отдушник са балинтовите групи (системни срещи на професионалисти в извънболничната медицинска помощ/ОПЛ за дискутиране на наболели проблеми). Голяма част от работещите в сферата на здравеопазването (20%) проявяват симптоми на тревожност и депресия, изострена от пандемията на COVID-19.
В тази връзка доц. Михаил Околийски изтъкна и липсата на платформа за информация RCCE, чиято абревиатура на английски означава Комуникация на риска и ангажираност на обществото. RCCE е инициатива на СЗО, която е изградена на 10 стъпки, които подготвят отделните държави за евентуално избухване на нова епидемиологична извънредна ситуация. Изградена е именно, за да помага за комуникацията и управлението на професионалистите по спешност в национален и локален мащаб, за да могат здравните органи да се организират ефективно и бързо.
“Нещо, което горчивият опит на вече затихващата криза с COVID-19 ни показа, че е от съществена важност, ако искаме да имаме шанс да се справим с бъдещите пандемии. А да не говорим за мината, която нашето общество не осъзнава, че в момента е настъпила – преобладаващото застаряващо съсловие на медицински специалисти и липсата на млади попълнения”.
Лекарите имат нужда от безопасно пространство, в което да могат спокойно да говорят за страховете си и всичко онова, което остава след сблъсъка с много неприятности, болка и страдание.
Момчил Баев, д.м. и председател на Фондация Астра Форум предостави данни от проучване на Български лекарски съюз (БЛС). През 2020 г. БЛС и Агенция Тренд правят проучване „Здравни проблеми сред работещото население и лекарско съсловие“. В него са взели участие над 1000 лекари.
47 % от запитаните в проучването страдат от психическа умора, а при работещите в други сектори този проблем е регистриран сред 36 %. Данните показват още, че лекарите между 40 и 60 години са жертви най-много на психическо изтощение, като по-високи са стойностите при жените.
Момчил Баев разкри и допълнителни данни на Уницеф. Повече от 1 на всеки 7 младежи в света на възраст между 10 и 19 г. има психично разстройство. Почти 46 000 подрастващи губят живота си заради самоубийства всяка година. От доклада на Уницеф за психично здраве става ясно, че в световен мащаб едва около 2 % от бюджетите на правителствата за здраве се харчат за психично такова.
Уебинарът завърши с Инна Бранева, която разказа за работата си, ползите от психотерапевтична работа в малка група, както и важността от превенция. Като примерни ситуации г-жа Бранева посочи една от най-неприятните и сложни за овладяване ситуации от лекари – съобщаване на пациент за смърт на негов близък или тежка диагноза на болест. Това предизвика сериозен интерес в участниците на уебинара, които по-късно се включиха с въпроси към психотерапевта. Бранева посочи и други примери за ситуации от живота на медицинските лица, които са фактори, влияещи на социалното функциониране.
На въпроса може ли бърнаута да доведе до депресивно състояние, Бранева отговори: “Има такъв тежък момент, когато психичната умора на един лекар е толкова сериозна, че възпрепятства комуникацията му с близки, както и каквато и да е социална комуникация. Това не се оправя с лекарства, а с промяна на начина на живот.”
Дискусията даде възможност на много участници да зададат своите въпроси. Един от последните беше отправен отново към психотерапевта: Какво може да направи лекар, ако негов пациент не иска да излезе от тях и настоява дистанционно да получи направление и съдействие?
Специалистът предложи да се подхожда индивидуално ако даден пациент показва ясни признаци на тревожност от напускане на своя дом. “Това е все по-често срещано явление след пандемията, затова е важно да се прецени колко от това е продиктувано от страх и да се помогне на пациента с преодоляването му. Също така е важно да се обясни на пациента, че няма как да му се помогне, ако не дойде на място и не бъде прегледан от личния лекар”, каза Бранева.
