Откриха нова отправна точка за терапия за болестта на Алцхаймер
Марио Петров
Изследователи от DZNE откриха връзка между протеина медин и болестта на Алцхаймер.
В кръвоносните съдове на мозъка на пациенти с болестта на Алцхаймер протеинът медин се отлага заедно с протеина амилоид-β. Тази така наречена ко-агрегация е открита от изследователи от Германския център за невродегенеративни заболявания (DZNE). Те са публикували своите наблюдения в известното списание Nature. „Въпреки че медин е известен от около 20 години, влиянието му върху болестите досега е подценявано. Ние успяхме да покажем, че патологичните промени в кръвоносните съдове на пациентите с болестта на Алцхаймер са значително засилени от присъствието на протеина медин“, казва ръководителят на изследването д-р Йонас Нехер от DZNE в Тюбинген. Институтът за клинични мозъчни изследвания „Херти“ в Тюбинген, Тюбингенският университет и няколко международни институции и партньори също участват в дългосрочното проучване.
Какво е медин?
Медин принадлежи към групата на амилоидите. От тези протеини амилоид-β е най-известен, защото се „слепва“ в мозъка на пациентите с болестта на Алцхаймер. След това тези агрегати се отлагат като образуват така наречените плаки както директно в мозъчната тъкан, така и в кръвоносните съдове и по този начин увреждат нервните клетки или кръвоносните съдове. Ето защо, докато много проучвания са се занимавали с амилоид-β, мединът не е бил във фокуса досега. „Имаше малко доказателства за патология, т.е. за клинично забележима находка във връзка с медин – и това често е предпоставка за по-подробно изследване на този амилоид“, обяснява Йонас Нехер.
Всъщност мединът се намира в кръвоносните съдове на почти всеки човек над 50-годишна възраст, което го прави най-често срещаният известен амилоид. Йонас Нехер и неговият екип първоначално определят, че мединът дори се развива при стареещи мишки и съобщават за това откритие преди две години в научното списание PNAS. Също така в кръвоносните съдове на мозъка на мишки, колкото повече медин се натрупва, толкова по-възрастни стават – това е констатацията към онзи момент. И: когато мозъкът стане активен и се нуждае от повече кръвоснабдяване, съдовете, пълни с отлагания на медин се разширяват по-бавно от тези без медин. Тази способност за разширяване обаче е важна за оптималното снабдяване на мозъка с кислород и хранителни вещества.
Каква роля има мединът при заболяването от Алцхаймер?
За последните си резултати изследователите стъпват на тази основа и разглеждат конкретно болестта на Алцхаймер. Използвайки миши модели на Алцхаймер, те първо успяват да покажат, че мединът се натрупва още повече в кръвоносните съдове на мозъка, ако там присъстват отлагания на амилоид-β. Съответните находки могат да бъдат открити и в мозъчната тъкан на донори на органи с Алцхаймер. Въпреки това, ако мишките са генетично модифицирани по такъв начин, че медин не може да се образува, има значително по-малко отлагания на амилоид-β и по този начин значително по-малко увреждане на кръвоносните съдове.
„Има само шепа работни групи по света, които работят върху медина изобщо“, казва Йонас Нехер. Предишно проучване от САЩ наскоро описа, че средното ниво се увеличава при пациенти с болестта на Алцхаймер. Остава обаче неясно дали това е просто резултат от болестта или е една от причините. „Вече успяхме да покажем в много експерименти, че мединът насърчава съдовата патология в моделите на Алцхаймер“, казва Нехер. Следователно отлаганията на медин всъщност са причина за увреждане на кръвоносните съдове. „И това е индикация, че допринася за болестта“, допълва Нехер.
Как може това да бъде използвано за лечение на болестта?
В своите проучвания изследователите оцветяват тъканни участъци както от мишки, така и от пациенти с болестта на Алцхаймер по такъв начин, че определени протеини стават видими. Това им дава възможност да покажат, че медин и амилоид-β се отлагат заедно в кръвоносните съдове на мозъка – терминът за това е ко-агрегация. С по-нататъшни експерименти учените успяват да докажат, че тези два амилоида също се агрегират заедно – т.е. образуват смесени натрупвания. „Изненадващо, мединът взаимодейства директно с амилоид-β и насърчава неговата агрегация – това бе напълно неизвестно“, обобщава резултатите Йонас Нехер.
Именно тук изследователите черпят надежда за разработването на възможно лечение. „Медин може да бъде терапевтична цел за предотвратяване на съдови увреждания и когнитивно влошаване в резултат на натрупвания на амилоиди в кръвоносните съдове на мозъка“, заключават те. В експертните среди е безспорно, че причините за болестта на Алцхаймер са не само наслагванията на амилоид-β в мозъчната тъкан, но и съдовите промени – т.е. намалената функция или увреждането на кръвоносните съдове. Ако не само плаките се използват като мишена по време на лечението, но и засегнатите кръвоносни съдове, това може да помогне на пациентите.
Сега трябва да се изясни дали вече образуваните мединови плаки могат да бъдат отстранени терапевтично и дали тази намеса действително оказва влияние върху производителността на паметта. Учените първоначално искат да тестват това върху миши модели, защото те отразяват патологичните промени при пациентите с болестта на Алцхаймер много добре.
Източници:
