Защо Омикрон засяга сериозно европейски държави с високо ваксинационно покритие?
Димитър Фердинандов
Омикрон вариантът на SARS-CoV-2 напълно изненада научната общност с огромния си брой мутации и неочаквано поведение. Новият вариант изключително бързо се разпространи в световен мащаб и накара няколко високоваксинирани европейски държави отново да въведат по-строги противоепидемчни мерки. Но дали ваксинационната кампания наистина се провали в предпазването на Европа, както нейните противници твърдят? Всъщност, масовата имунизация вероятно играе ключова роля в намаляването на щетите, които Омикрон нанесе на Стария континент. Ще проучим как в следващите редове.
Резултат от ваксинационната кампания?
Много от противниците на ваксинационната кампания твърдят, че Омикрон вариантът е неин плод, че мутациите са предизвикани от еволюционен натиск, приложен върху вируса от масовата ваксинация. За това доказателства обаче липсват. Даже напротив. Не се наблюдава спад на неутрализиращата способност на антитела или клетки на паметта, въпреки множеството мутации. (Nemet, 2021) (GeurtsvanKessel, 2021) Това, което се наблюдава е способност на вируса да забави имунния отговор и по-лесно да инфектира повече клетки. Тези мутации, свързани по-скоро с напасване с клетките на организма, най-вероятно са плод на задържане на вируса за дълго време в организма на един пациент. Южна Африка се бори с най-голямата епидемия от СПИН, като близо 20% от жителите между 19 и 49 г. живеят с ХИВ вируса. Това означава, че значителен процент от обществото е имунокомпрометирано, а по-неспособната имунна система позволява на вируса да се задържи задълго, да мутира и да се пригоди към клетките на лигавицата и останалите органи.
Броят на заразените не е ключов
Във високоваксинираните държави в Европа основно се наблюдава ръст на случаите, но не и на хоспитализации и смъртност. Ако вземем за пример Великобритания, която отчита 914 723 случая през последната седмица (22.12.2021 – 29.12.2021 г.), само 6878 души са били новохоспитализирани (1 на 133 заболели) за същия период, а живота си са изгубили 516 души (1 на 1773 заболели). В България за последната седмица са потвърдени 10 542 случая и 2 254 са постъпилите в болница (или 1 хоспитализиран на 4 заболели). Починали са 460 души (или 1 на 23 потвърдени случая). За България действителните съотношения могат да бъдат по-високи, заради множеството скрита заболеваемост
Защо вирусът засяга привидно лесно хора с имунитет?
Лесният и бърз отговор е, че реакцията на имунната система отнема време, в което заразеният може да получи положителен резултат от диагностичен тест или да развие леки симптоми. Важно е да припомним, че ваксината не е активен агент, който допълнително предпазва тялото. Ваксината обучава имунната система как да отговори на съответен патоген. Тъй като може да се дозира, ваксината съдържа или произвежда в тялото златното количество от антигени, към които имунната система да създаде добър имунитет.
Как имунната система реагира на вирусите на лигавицата?
Проблемът при SARS-CoV-2 (вирусът на заболяването COVID-19) и други вируси на лигавицата (грип, риновируси и други) е, че те предизвикват инфекция преди да бъдат засечени от имунната система. Лигавицата е първата линия на отбрана на органите в човешкото тяло. Клетките ѝ са на практика направени, за да бъдат инфектирани. Когато това се случи, те започват да произвеждат сигнализиращи протеини, наречени интерферони, които активират имунната система и ѝ помагат да локализира инфекцията.
Веднъж локализирали инфекцията, първите притекли се имунни клетки започват да опознават патогена, а част от тях започват да търсят специализирани имунокомпетентни клетки, които знаят как да се справят с инфекцията. Тези специализирани клетки са познати като Т- и В-лимфоцити и са носители на специфичния имунен отговор. Колкото по-бързо имунната система локализира къде в тялото се намират Т- и В-лимфоцитите и ги отведе до мястото на инфекцията, толкова по-бързо и леко ще премине заболяването.
Във времето, в което част от притеклите се имунни клетки търсят Т- и В-лимфоцитите, останалите на мястото на инфекцията имунни клетки предприемат действия по намаляване на намаляване на щетите. Примери за ключови действия са повишаването на телесната температура и внасянето на кръв в мястото на инфекцията. Това се прави с цел да се затрудни разпространението на патогена и да се улесни работата на имунната система. С кръвта, освен повече имунни клетки пристигат и Системата на комплемента (спомагащи протеини) и заветните антитела.
Антителата се прикрепят към ключови протеини на патогена. При вирусите така възпрепятстват инфектирането на клетки, като правят връзката между вируса и клетката невъзможна. За SARS-CoV-2 неутрализиращи са антителата към шиповидния (S) протеин, които не позволяват на вируса да се свърже с мембранния ACE-2 ензим и да нахлуе в клетката.
Кое е определящо за бързото неутрализиране на вирус на лигавицата и как Омикрон накланя везните в своя полза?
Колкото по-бързо може да се открие инфекцията, да се внесат достатъчно антитела и да се съберат Т- и В-лимфоцити, толкова по-бързо и лесно би преминала инфекцията.
При Делта и особено Омикрон вариантите на SARS-CoV-2 се наблюдават мутации върху един от неструктурните протеини на вируса, които позволяват на вируса да попречи на секрецията на интерферони при инфекция, с което забавят откриването ѝ значително. Отделно, двата варианта притежават мутации върху шиповидния (S) протеин, които позволяват по-лесно, сигурно и бързо инфектиране. Омикрон вариантът притежава подобни мутации в невиждани количества. Това означава, че вариантът е способен по-бързо да създава значителна инфекция в горните дихателни пътища, докато държи имунната система в неведение. Множеството копия на вируса по-лесно попадат в респираторни капчици, които, напускайки организма на заболелия – чрез говорене, кихане, кашляне – водят до заразяване на околните.
Как можем да се предпазим?
Тъй като не можем да повлияем върху скоростта, с която имунната система открива инфекцията, се налага да осигурим адекватен и бърз имунен отговор след засичането на вируса, чрез който да избегнем по-тежко боледуване. Това може да се случи, ако имунната система е добре подготвена и притежава необходимите ресурси – антитела и Т- и В-лимфоцити. Имунната система се подготвя най-добре чрез ваксиниране, затова е изключително важно повече хора, особено тези в риск, да се имунизират или реимунизират с бустерна доза. (Nemet, 2021) (GeurtsvanKessel, 2021)
Как ще се отрази Омикрон върху България?
Все още е изключително трудно да се прави прогноза за влиянието на вируса върху по-ниско ваксинираните държави като България. Засега вариантът се е разпространявал основно във високоваксинирани европейски държави, които, заради високите си проценти на имунизирани граждани, посрещнаха варианта почти без каквито и да е противоепидемични мерки. При тях вирусът изглежда е по-малко патогенен, но няма как да знаем какво би се случило в България. Изследванията в ЮАР са изключително противоречиви помежду си. Данни от някои изследвания предполагат намален риск от хоспитализация при заразяване с Омикрон, в сравнение с Делта (Wolter, 2021), други пък откриват увеличен риск от хоспитализация дори за ваксинираните (Collie, 2021). Все още е рано да знам, затова най-добрата стратегия е да се предпазим отрано.
Източници:
Nemet, I., Kliker, L., Lustig, Y., Zuckerman, N., Erster, O., Cohen, C., Kreiss, Y., Alroy-Preis, S., Regev-Yochay, G., Mendelson, E., & Mandelboim, M. (2021). Third BNT162b2 Vaccination Neutralization of SARS-CoV-2 Omicron Infection. New England Journal of Medicine. https://doi.org/10.1056/NEJMc2119358
Wolter, N., Jassat, W., Walaza, S., Welch, R., et al. (2021). Early assessment of the clinical severity of the SARS-CoV-2 Omicron variant in South Africa. MedRxiv, 2021.12.21.21268116. https://doi.org/10.1101/2021.12.21.21268116
Collie, S., Champion, J., Moultrie, H., Bekker, L.-G., & Gray, G. (2021). Effectiveness of BNT162b2 Vaccine against Omicron Variant in South Africa. New England Journal of Medicine. https://doi.org/10.1056/NEJMc2119270
GeurtsvanKessel, C. H., Geers, D., Schmitz, K. S., et al. (2021). Divergent SARS CoV-2 Omicron-specific T- and B-cell responses in COVID-19 vaccine recipients. medRxiv, 2021.2012.2027.21268416. https://doi.org/10.1101/2021.12.27.21268416
