Модел за ваксинация през целия живот: за по-добро качество на живот
проф. радка аргирова & проф. албена златарева
Фондация Астра Форум подкрепи публикуването на научната разработка. Екипът високо цени експертните познания и опита на проф. Аргирова, която е и член на Консултативния съвет на Фондацията.
Ваксинацията е едно от най-мощните и достъпни средства в историята на общественото здраве. Това е най-ефективният метод за предотвратяване на инфекциозни заболявания, тъй като имунизацията спасява милиони хора от болести, увреждания и смърт всяка година. Сега има и ваксини срещу редица неинфекциозни, автоимунни и дори онкологични заболявания. Освен това е разработен значителен брой комбинирани ваксини (главно за педиатрична употреба), които спестяват време на родителите и са по-малко травматични за детето в сравнение с прилагането на няколко отделни ваксини. Органите на общественото здравеопазване участват в контрола и разследването на всеки случай на нежелани ефекти или усложнения, свързани с ваксината. Имунизацията през целия живот е процес, включващ имунизация със задължителни и препоръчителни ваксини от раждането през целия живот на човек, включително ваксини, които се препоръчват за възрастни пациенти.
Непрекъснато се полагат усилия за изобретяване на нови ваксини за предотвратяване и лечение на заболявания като ХИВ инфекция, малария и туберкулоза. Списъкът с ваксини расте постоянно. Например, първата противоракова ваксина, ваксината срещу рак на шийката на матката, се използва от 2006 г. насам и вече са приложени около 4 милиона дози от двете известни ваксини по света без значителни неблагоприятни ефекти.
Антибиотиците
Въпреки че антибиотиците предотвратяват голяма част от смъртните случаи всяка година и все още са основният вариант за лечение на потенциално фатални бактериални инфекции, нивата на предписвания, свързани с тяхната неправилна или прекомерна употреба, са довели до това лекарствената резистентност да се превърне в глобална спешна здравна ситуация.
Антибиотиците предизвикват понякога инфекции, от които пациентите не винаги се възстановяват. Следователно ролята на ваксините е важна и в борбата с резистентността към антибиотици, за да се предотвратят усложнения от заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксинация. Заболяванията, които могат да бъдат предотвратени с ваксини, в някои случаи могат да причинят животозастрашаващи усложнения, хоспитализация и др. Ваксинацията осигурява най-дълготрайна и най-ефективна защита срещу болести във всяка възраст. Ваксинирането на децата навреме е важно и помага да се гарантира, че те получават необходимата им защита възможно най-рано, за да се борят с болестите, преди да са изложени на тях. Имунизацията е важна и при възрастните, за да спомогне за насърчаване на здравословното стареене.
Не бива да забравяме, че имунизацията на децата не гарантира доживотен имунитет срещу някои болести като тетанус и дифтерия. Възрастните се нуждаят от бустерни дози за поддържане на имунитета. Ваксинирането на възрастни може да се препоръчва и за защита срещу заболяване, често срещано в зряла възраст (напр. херпес зостер).
Пожизненската ваксинация (известна също като ваксинация през целия живот) е процес, който включва започване на имунизацията с първите задължителни ваксини след раждането на детето и продължава през целия живот на човек с ваксина срещу човешкия папилома вирус (HPV) при юноши и по-късно с ваксини срещу грип, които се препоръчват за възрастни пациенти. Имунизацията в детството е необходимата основа за имунизация през зряла възраст и старостта. Реимунизациите (напр. ваксината срещу тетанус) също са част от процеса на доживотна ваксинация.
В рамките на Европейския съюз всяка държава има своя национална политика в областта на общественото здравеопазване, включително националната програма за имунизация и схемата за ваксинация.
Имунизационните календари
Имунизационните календари в различните страни от ЕС са сходни, но не и идентични. Различията са свързани с възрастта и целевата популационна група (напр. всички деца на определена възраст или само деца с риск), вида на ваксината (някои съставки могат да се различават), броя на дозите и интервалите между тях, както и дали ваксината се прилага сама или в комбинация с други ваксини. Факторите, които обясняват тези различия, могат да включват тежестта на заболяването, нивата на заболяване и тенденциите в различните страни, ресурсите и структурата на системите за здравеопазване, политическите и културните фактори и устойчивостта на програмата за ваксинация.
Разликите в имунизационните календари на ваксинация не означава, че някои графици са по-ефективни от други. По-скоро при съставянето им са взети предвид различни обстоятелства. Във всички страни от ЕС се осигурява едно и също ниво на защита.
Всички страни от ЕС препоръчват ваксинация срещу сезонен грип при възрастни хора и в основните рискови групи.
Въпреки установените и доказани от времето ползи от ваксините за защита на общественото здраве, напоследък се наблюдава доста тревожна тенденция към намаляване на обхвата на ваксинацията. Световната здравна организация съобщи, че глобалното покритие е спаднало от 86% през 2019 г. на 83% през 2020 г. Предполага се, че 23 милиона деца под 1-годишна възраст да не са получили основни ваксини, което е най-високият брой от 2009 г. насам. През 2020 г. броят на напълно неваксинираните деца се е увеличил с 3.4 милиона.
През последното десетилетие феноменът на колебание към ваксинацията се превърна в тревожна тенденция и в България. Проучване сред родителите на деца до 7-годишна възраст разкрива редица фактори, които влияят върху формирането на отношението към ваксинацията: като мнения и информация от интернет, форуми на родителите и други източници на не-научна информация.
Редица неверни твърдения водят до колебание на обществеността дали да ваксинират както деца, така и възрастни.
Негативната тенденция на недоверие стана особено забележима в България, включително по отношение на COVID-19 ваксините. Проучване на Popova et al. от 2022 г. относно отношението към ваксинацията срещу COVID-19 в България показва, че само около 25% от анкетираните са завършили серия от ваксинации срещу COVID-19 и само 34% имат положително отношение към ваксинацията.
Дезинформацията, „фалшивите новини“ и липсата на политическо единство допълнително спомагат за ниските нива на ваксинация.
Друга важна ваксинация е тази срещу HPV. Според докладите на Националния фонд за здравно осигуряване (NHIF) около 3000 момичета се ваксинират срещу HPV в България всяка година.
Инвестициите в профилактиката с ваксини определено са се отплатили, тъй като е доказано, че ракът на шийката на матката намалява с ∼80% ∼90%.
Има още няколко примера за други заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксинация, като ротавирусния гастроентерит. Ротавирусите са най-честата причина за тежък остър гастроентерит в ранното детство и са основната причина за хоспитализация. В България от април 2017 г. са ваксинирани срещу ротавирус 51 730 деца като заболеваемостта е намаляла с ∼50%.
