Skip to content

Уебинар: Лекари без бърнаут след празниците

Екипът на Фондация Астра Форум ви кани на уебинар, посветен на психичното здраве на медицинските специалисти, организиран с подкрепата на СЗО – България.

Говорители на събитието бяха д-р Румяна Динолова, психиатър, член на Българската психиатрична асоциация, секретар на Софийското психиатрично общество, член на IEPA (Международна Асоциация за ранни интервенции при първи психотичен епизод) и проф. д-р Ивет Колева, дмн, специалист по Физикална и рехабилитационна медицина и по Неврология.

Проф. Колева представи темата „Стрес, дистрес и бърнаут: Сравнително проучване сред членовете на рехабилитационния екип и потенциал на физикалните фактори за превенция“.

Тя започна темата с пояснението, че бърнаутът се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително поява на суицидни мисли, гастро-интестинални смущения, артериална хипертония, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови прояви, обезитет, бронхиална астма, стерилитет. 

„Жертви на бърнаут стават както медицинският специалист, така и самият пациент“, сподели проф. Колева.

Специалистът представи симптоматиката на бърнаута:

  • Физически прояви – умора, промени в съня, повишено кръвно налягане, безсъние, диария, чувство за умора и изтощение, намален имунитет, мускулно напрежение, промени в теглото;
  • Поведенчески прояви – емоционални избухвания, нетърпение и раздразнителност в общуването, отдалечаване от приятелите и семейството, избягване на дискусия с колегите, отлагане на работа, отлагане на срещи, контакти или кратки разговори с клиенти, понижаване на трудовата активност, загуба на отношение;
  • Психологически прояви: когнитивни и емоционални

Когнитивни: трудна концентрация, ригидно мислене, съпротива към промени, раздразнителност, гняв и фрустрация, загуба на интерес към работата;

Психо-емоционални: загуба на самоуважение и увереност в себе си, чувство на неадекватност, безпомощност, чувство за вина и неодобрение, усещане за безпокойство, усещане за неуспех и провал, тревога за бъдещето, прехвърляне на вината на другите, загуба на мотивация.

Според проф. Колева има четири етапа в развитието на бърнаут. „По време на първия стадий човек още е удовлетворен от дейността си и работи с голяма надежда. Във втория стадий засегнатият разбира, че професионалните му очаквания са били високи и донякъде грешни. Той започва да работи по-интензивно и продължително, в резултат на което става вял, уморен и фрустриран. През третата фаза повишеният интерес към работата постепенно намалява и започва чувство на раздразнение и умора. За компенсация на стреса се ползват различни стратегии – консумация на алкохол, медикаменти, наркотици, страст към пазаруване. Между първата и последната фаза на протичане могат да преминат години (средно 3-4). Основният симптом на последната фаза е чувството на отчаяние. Страдащият започва да се чувства „изцеден“.  

Д-р Румяна Динолова представи темата „Прегаряне, депресия и самоубийство – грижата за себе си като професионален императив“.

Тя акцентира върху това, че често се питаме прегарянето не е ли просто стрес. „Стресът е подобен на прегарянето, а бърнаутът е резултат от продължително излагане на стрес.“

Според д-р Динолова психичното здраве е нещо, което представлява общата ни кондиция и включва както лична сфера, така и социалните структури (социална политика, жилищни ресурси, образователните и икономически ресурси). Индивидуалните фактори и познания (емоции, адаптивни възможности, субективна значимост, физическо здраве) и културните ценности (обществена значимост, равнопоставеност, правилата, регулиращи социалните взаимоотношения) също оказват влияние върху психическото състояние на всеки един от нас.

„Кои са рисковите фактори за развитие на бърнаут синдрома? Те са два вида – външни и вътрешно-личностни, а именно:

  • външни – междуличностни екстремни ситуации в професионалното ежедневие; висока позиция на работното място; прекарване на прекалено много време на работа и влагане на твърде много усилия; екстремно високи изисквания за постигане на определени цели; двойно натоварване по семейни и служебни причини;
  • вътрешно-личностни предпоставки – висока мотивация; силна ангажираност; целенасоченост; перфекционизъм; необходимост от хармония; идеализъм.“

д-р Динолова подчерта, че резултатът от прегарянето води до деперсонализация, емоционално изтощение и липса на лично удовлетворение. „Изгарянето може да доведе до това, че вече не сте човекът, който искате да бъдете, или който преди това сте били.“

Специалистът представи 16-те предупредителни признака на прегарянето. А именно: 1) чувство на безпомощност и безнадеждност, 2) неспособност за възприемане на сложността, 3) дисоциативни моменти, 4) гняв и цинизъм, 5) чувството, че не можем никога да направим достатъчно, 6) минимизиране, 7) усещане за преследване, 8) неспособност за изпитване на емпатия, 9) свръхжозненост, 10) хронична умора, 11) вина, 12) зависимости, 13) намалена творческа активност, 14) невъзможност за слушане (умишлено избягване), 15) страх, 16) усещане за превъзходство.

По време на уебинара психиатърът представи няколко факта за самоубийствата при лекарите (те най-често страдат от прегаряне).  По приблизителни оценки 400 лекари умират от самоубийство в САЩ годишно. „Сред лекарите рискът за самоубийство се увеличава когато се неглижира психичното здраве и се провежда самолечение в опит за справяне с тревожността, безсънието и други тревожни симптоми.“

Специалистът представи и начини за справяне с бърнаут – взаимодействие на човека с работната среда, справедливост, наличие на общност, стратегии за подбор при постъпване в медицински училища, насърчаване на социалната подкрепа, управление на стреса, балинтови групи.

Проф. Колева завърши темата със заключението, че устойчивите на бърнаут лекари са резултат от отлично обучение в специалност, която им носи удовлетворение, така че да полагат изключителни грижи за пациентите с ентусиазъм, отдаденост и състрадание. Институциите, които имат щастието да наемат тези, ги възнаграждават и подхранват с разумен баланс между професионалния и личния живот, адаптивност към техните нужди и гордост от тяхната научна дейност, преподаване и изключителни грижи за пациентите и семействата им.

Подкрепете ни сега

Лесно и бързо! Без минимален превод!