Колебание към ваксините сред лекари и пациенти
„Колебливост по отношение на имунизациите: Основни елементи и позиция на България на световната карта“ беше темата на д-р Савина Стоицова, експерт в областта на инфекциозните и паразитни болести. Проучването е част от изследванията по проект с № КП-06-ОПР03/15 от 19.12.2018 г., „Детските имунизации: предизвикателство за съвременното българско общество (Изследване на проблемите при комуникацията между педиатри и родители за набелязване на адекватни мерки за подобряване на имунизационния обхват в България“.
Ваксините и имунизационните програми са едни от основните успехи на общественото здраве, отбеляза Стоицова. „Наистина ваксините са най-големите успехи, а колебливостта съществува от появата на самите ваксини.“
Д-р Стоицова отбеляза, че през 2019 г. СЗО постави колебливостта по отношение на имунизациите в списъка с 10-те най-големи заплахи за човечеството в световен план.
Според доклад на СЗО за ваксинационния обхват в България се забелязва, че MMR ваксината (ваксина срещу морбили, паротит и рубеола) е имала 95 % обхват през 2011 година, което на ниската граница на обхвата, който се препоръчва за добър колективен имунитет. Забелязва се през следващите години още по-голям спад, като през 2018 година обхватът е 93 %. Вследствие пандемията от COVID-19 през 2020 година още по-тревожни резултати се забелязват – обхватът през този период е 88 %, а 2021 година – 89 %.
Какво се случва когато имунизационния обхват е нисък? Д-р Стоицова припомни два случая в България, които ясно говорят за вредите от колебливостта по отношение на ваксините.
2009-2011 година се наблюдава взрив от морбили, като регистрираните случаи са 24 364. През 2017 година избухва нов взрив на морбили, който е по-малък (165 случая).
Стоицова показа и мястото на България по отношение на имунизационния обхват на Европейската карта – България е на последно място към момента (към 16.06.23г.)
В същото време държавата ни е на едно от първите места по смъртност от COVID-19 на население от 100 000 души, т.е България има много сериозен проблем с това заболяване и въпреки това имунизационния обхват е много нисък спрямо другите страни от ЕС.
Отказът от ваксинация не е синоним на колебливостта, която обхваща спектъра между приемането и абсолютния отказ от имунизация”, подчерта д-р Савина Стоицова.
Колебливостта може да бъде там, където човек ги приема и там, където ги отказва, напомни тя.
Измерване на нивото на доверие във ваксините между общопрактикуващите лекари в България
„Измерване на нивото на доверие във ваксините между общопрактикуващите лекари в България“ беше темата, която представи другият лектор на събитието – д-р Ваня Рангелова, дм, главен асистент, катедра Епидемиология и медицина на бедствените ситуации“ Медицински университет – Пловдив.
В контекста на плавно понижаване на имунизационния обхват с някои от задължителните ваксини в България преди пандемията от COVID-19, последвано от много нисък имунизационен обхват с ваксини срещу COVID-19, както и във връзка с данните за висока колебливост към ваксините сред населението на страната, е важно да се проследи отношението към ваксините не само в обществото като цяло, но и между лекарите, обясни д-р Рангелова.
Разработена е анкета с четири основни панела, като информация за участника, нагласи на ОПЛ към ваксините от задължителния имунизационен календар, опит с ваксинопредотвратими заболявания и комуникационни практики и проблеми при работа с пациенти. 358 са участниците в проучването. Болшинството от анкетираните са от София, по-голяма практикуват в индивидуална практика. Проучването показва, че по-голяма част от лекарите имат положителни нагласи към имунизациите. 98 % са напълно съгласни или съгласни, че ваксините са важни за децата. 98% смятат, че ваксините са ефективни и 95 %, че ваксините са безопасни. Повечето от общопрактикуващите лекари одобряват имунизационния календар на България, съответно 97 % от тях.
Друга важна тема от проучването е доверието в различните източници на информация за ваксините сред българските общопрактикуващи лекари. 94% изразяват доверие към информацията, предоставена от българските власти и международните експертни организации. 93% от анкетираните се доверяват на информация, предоставена от други общопрактикуващи лекари.
Като цяло, доверието на лекарите в източниците на информация по отношение на ваксините в България е висока, обясни д-р Рангелова.
Колебливост при родителите и комуникационни стилове
„Колебливост при родителите и комуникационни стилове“ беше темата, която представи Вероника Димитрова от катедра Социология, Софийски университет.
Голяма част от лекарите са отговорили, че нямат достатъчно време, което да отделят за разяснения на родителите.
60 % от лекарите са съгласни с твърдението, че настояват за поставянето на ваксина, а над 80%, че информират родителите по отношение на ефективността на ваксините.
Димитрова обясни, че по проучването е направен факторен анализ на база резултатите, като се открояват 4 твърдения.
Фактор 1: Центриран около пациента модел с акцент върху комуникацията. В този фактор попадат 48,6 % от ОПЛ, като техният модел на общуване е да обясняват на родителите страничните реакции от ваксини, разясняват им ползата от ваксините и настояват за поставянето на ваксини.
Фактор 2: Центриран около лекаря модел с акцент върху отхвърляне от практиката. 27,4 % попадат под този модел, в който не приемат в практиката си родители, които не желаят да ваксинират децата си.
Фактор 3: Центриран около пациента модел с акцент върху информирането и респонсибилизирането на родителите. 67, 8% от ОПЛ попадат в този модел. Те се опитват да проявяват разбиране към колебанията на родителите и ги информират, че изборът за поставяне на ваксина е техен.
Фактор 4: Ваксинацията като административно бреме и напрежение в отношението. 30,2% от ОПЛ попадат в този модел. Според тях родителите, които имат колебания и отлагат ваксини, пречат на работата им.
Д-р Виктор Илиев определи общуването между лекари и пациенти като късо съединение. Едната страна казва „лекарите се държат грубо и безпардонно“, а другата страна „пациентите се отнасят агресивно“.
Психотерапевтът напомни обаче, че има нещо съществено, което не забелязваме. „Това да си професионалист в областта си не те прави човек, който може да общува. Пациентът, когато отива при лекаря, той регресира. Това е така, защото пациентът е там заради някакво страдание, има болка. Ситуацията е сходна – все едно дете да отиде при родител. Родителят е отговорен за поведението на детето. Често се обвинява родителя затова, че не е научил детето на правилните навици.“
Лекарят трябва да си дава сметка, че той също е отговорен за някои реакции от страна на пациентите, заяви Милотинова.
„Тук на ход е психотерапията. Ако човек се познава, упражнява този процес за чувствата си – той ще познава чувствата и на другите.“
Специалистът по психотерапия закри събитието с призив към аудиторията.
„Лична отговорност е всеки да се грижи за себе си. Няма как да очакваме някой друг да го направи за нас.“
