Франция прие председателството на Съвета на Европейския съюз
Момчил Баев
Какви за приоритетите на Франция в сферите на климата, здравеопазването, геополитиката и тяхното приложение в България?
Приоритетите на френско председателство на Съвета на ЕС и българската перспектива бяха дискутирани на конференция, организирана от ПанЕвропа България и Фондация Конрад Аденауер – България в партньорство с Посолство на Франция в България, Български дипломатически институт и представителството на Европейската комисия в България. Събитието се проведе на 20 януари, 2022 г. в София.
Посланикът на Франция Н.Пр. Флоранс Робин представи визията на председателството в областта на климата и екологията, здравеопазването и социалната политика, геополитиката и сигурността, както и европейския модел за икономически растеж и конкурентноспособност.
Министърът на външните работи Теодора Генчовска акцентира върху предизвикателствата пред Съюза и готовността на българската страна за конструктивен диалог с партньорите и председателството по предстоящите реформи.
Традиционното представяне на приоритетите на ротационното председателство на Съвета беше символично обогатено с осветяване на НДК с цветовете на флаговете на България, Франция и ЕС.
Участие в конференцията взеха: Теодора Генчовска – Министър на външните работи; Цветан Кюланов – Изп. Длъжността Председател на Представителството на ЕК в България; Н.Пр. Флоранс Робин – посланик на Франция в България; Анджей Франгеш – посланик на Словения в България, Гергана Паси, Председател на Фондация ПанЕвропа – България и Торстън Гайслер (Thorsten Giessler), Председател на Бюрото на Фондация Конрад Аденауер в България.
Франция, Чехия и Швеция, които поемат председателството в следващата година и половина съгласуваха обща програма, за да преодолее Европа шока като прилагат Плана за възстановяване и развитие и инвестират в зеления и дигиталния преход. Те също са решени да отстояват правата на гражданите на ЕС, общите ценности, върховенството на закона и фундаменталните права на всички.
„Пандемията навлиза в нова фаза, която ще бъде много трудна. Остава отворен въпросът дали времето ще бъде мирно“, каза в своето приветствие Торстън Гайслер. Той допълни, че Франция винаги е била застъпник за правата на хората, демокрацията и върховенството на закона.
В своето обръщение Н.Пр. Флоранс Робин подчерта, че френското председателство идва в една сложна здравна ситуация с коронавируса, но с която ЕС успя да се справи колективно. Важните числа са: 70% от населението в ЕС е ваксинирано, 80% от възрастните в ЕС са ваксинирани. ЕС прояви солидарност в тази задача не само в границите на съюза, но и отвъд него като изнесе повече от 1 млрд. дози в рамките на механизма CoVax. Изправени пред тази криза, ЕС предложи безпрецедентно солидарно решение за справяне – План за възстановяване и икономическа подкрепа „Next Generation EU” който е реална възможност за трансформиране европейските икономики и да ги направи устойчиви срещу кризи и особено срещу климатичните предизвикателства.
„Не мога да не подчертая и тревожната геополитическа ситуация, в която се намираме и ние ще трябва да се справим и с нея в следващите месеци и години“, завърши своето встъпително слово посланик Робин, след което представи в детайли приоритетите на френското председателство на Съвета на ЕС.
Приоритети на Френското председателство на Съвета на ЕС
СЛОГАН: Подем, Сила, Принадлежност
- ПОДЕМ – създаване на нов европейски модел на растеж. По-конкурентноспособен и социален Европейски съюз. „Убедени сме, че ЕС трябва да предложи свой собствен икономически и социален модел, тъй като ние нямаме същата история и култура като нашите големи международни партньори. Начинът, по който ние реализираме нашите икономики, като същевременно защитаваме и нашият социален модел, лични данни и нашата среда, е уникален. Този модел не само трябва да бъде запазен и защитен от външни атаки, но трябва да бъде и укрепен. В тази връзка климатичният преход, дигиталният преход и укрепване на социалната закрила ще бъдат основните цели на нашето председателство“, каза посланик Робин.
- СИЛА – една по-суверенна Европа. Европа, която има контрол над границите си и, която е способна да действа по въпросите, свързани с отбраната и сигурността. „Ще съдействаме за стабилността и просперитета на нашите съседи и особено чрез нашия ангажимент в Западните Балкани и обновените ни отношения с Африка, както и с мисъл за бъдещето в индо-тихоокеанския регион“, продължи посланик Робин.
- ПРИНАДЛЕЖНОСТ – третият стълб на председателството. „Това е една човешка Европа, която насърчава своите хуманистични ценности, залегнали в основите на нашия модел. Европа, която е близо до своите граждани, което ще е тема на конференция за бъдещето на Европа“. Върховенство на закона, свобода на словото, борба с насилието над жените и младежта са също част от целите. В рамките на Европейската година на младежта – 2022 ще се работи по въвеждане на 6-месечна европейска гражданска служба, отворена за всички млади хора до 25 години, независимо каква е тяхната ситуация. Ще се отвори път на младежката мобилност в отбелязването на 35-тата годишнина на програма Еразъм, и ще се популяризират също така европейските университети.
Фокус върху ключови въпроси и важни законодателни текстове
Климат и околна среда
Въпроси, свързани с климата: Fit for 55, Carbon border adjustment mechanism, EU ETC.
„Нашата цел е (и сме убедени, че това е реализируемо и дори необходимо) да съвместим истинската екологична амбиция с икономическото развитие и социалната справедливост. Европейският съюз е първият икономически и политически блок в света, който си е поставил климатичната неутралност за цел до 2050 година.“, каза посланик Робин и допълни, че в рамките на председателството ще бъде постигнат напредък по текстове, които са обвързани с пакета Fit for 55 и по-специално по механизма за корекции на въглеродните емисии на границите на Съюза (Carbon border adjustment mechanism, EU ETC). Ще се работи и по въпроса за декарбонизация на транспорта и жилищата, ще се следи целите за климата и биоразнообразието да бъдат по-добре включени в търговската политика на ЕС, и ще се преследва напредък в борбата с вносното обезлесяване, за биоразнообразието и океаните.
Здраве и социална политика
По отношение на здравето като приоритет на френското председателство, посланик Робин заяви: “От две години насам кризата COVID-19 ни показва, че трябва да бъдем единни по въпроса за здравето. Нашето желание е да изградим един европейски съюз на здравеопазването като насърчаваме бързината на реакцията, координацията и солидарността”. В тази посока, ще бъде подкрепено създаването на Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации HERA (European Health Emergency preparedness and Response Authority).”
По отношение на кризата с COVID-19, изненадващо, френското председателство не предлага никакви конкретни инициативи или мерки, което би било очаквано да бъде централен приоритет предвид мащаба на последствията от пандемията. Франция като държава с високо ваксинационно покритие и доказано успешна стратегия за справяне с COVID-19 би следвало да има лидерство в стимулиране на държавите като България, които изостават по тези показатели.
Другият приоритет на председателството, ще бъде социалната политика. „Моделът, който подкрепяме трябва да промотира и нашия социален модел като дава квалифицирани и добре заплатени работни места. Това председателство ще ни позволи да напреднем по много различни проекти в тази сфера. На първо място финализиране на Директивата за минимална работна заплата в Европа. Ще работим и за равенството между половете, благодарение, най-вече, на Директивата за прозрачността при заплащането и Директивата за въвеждане на квоти за жени в управителните съвети на големите предприятия.“ каза в тази връзка посланик Робин.
Геополитика и сигурност
Във връзка със сигурността на ЕС, посланик Робин представи действията, предвидени в рамките на председателството, които са:
- Реформа на Шенгенското пространство. “Различни кризи отслабиха това пространство, което е в сърцевината на европейския проект. Реформата включва политическо управление на контрола на външните граници, но и създаване на междуправителствен механизъм за подкрепа по границите в случай на криза. Бихме искали да продължим с работата си в борбата с каналджийските мрежи и работата със страните на произход и транзит в рамките на Пакта за миграция и убежище.” каза Н. Пр. Робин.
- Отбрана и стратегическа автономия на Съюза. “Много важни законодателни текстове ще бъдат обсъждани по време на тези шест месеца. На първо място стои стратегическият компас на ЕС, който представлява Бяла книга за европейската отбрана и сигурност, която ще представи състоянието на заплахите към нашите страни. Компасът ще определи нашите цели от гледна точка на военните средства и достъпа до спорните зони – море, космос и киберпространство. Този стратегически компас ще бъде обект на дискусии през м. март и ще е повод да създадем една обща европейска позиция с оглед на следващата среща на върха в Мадрид. Също така имаме амбиции в сферата на отбранителната индустрия, защото смятаме, че тя е в основата на стратегическата (вкл. технологична) автономност на Европа. Бихме искали да разработим една обща култура на намеса, затова ще продължим да работим по европейската инициатива за намеса.”
- Партньорства с Африка, Западните Балкани, Индо-тихоокенаски регион. “Изправени пред нови напрежения, които вече съществуват в региона на Западните Балкани, ние сме убедени в необходимостта от по-силно ангажиране на ЕС в региона, ако искаме да изградим Европа на мира през следващите години. Това ще е тема на конференцията, която организираме през м. юни, 2022 г. и, която ще бъде подготвителна за Срещата на върха по време на Чешкото председателство (бел. авт. от юни до декември 2022 г.). Тази конференция ще бъде възможност да насърчим икономическата интеграция на този регион, да развием контактите между хората, особено сред младите, и да работим за сигурността в Западните Балкани. В същия дух бихме искали да обновим и съюза ни с Африка. Този континент е толкова близък до нас – от другата страна на Средиземноморието и е толкова важен за сигурността. Затова бихме искали да откроим амбициозни и структуриращи проекти, които са базирани на нови инвестиции – истинска нова сделка между Африка и ЕС. Френското председателство се ангажира изцяло с прилагането на европейската стратегия, която беше приета за Индо-тихоокенаския регион.” каза посланик Робин.
Дигитализация
Друг приоритет на настоящето френско председателство ще бъде дигиталният преход, чиято „цел е да превърнем ЕС в една истинска глобална цифрова сила, която да бъде оформена според нашите собствени правила и ценности“, според Н. Пр. Робин. „Ще насърчим иновациите като същевременно изправим участниците и платформите пред техните отговорности. Затова бихме искали да създадем европейски модел за регулиране на пазарите, познат като DMA и DSA – Закона за регулиране на цифровите пазари и Закона за регулиране на цифровите услуги. Те ще са част от дневния ред на ЕС през следващите месеци.“
Европейският дневен ред в идните месеци
В рамките на председателството в следващите месеци предстои срещата на върха „One Ocean Summit“ в Брест (Франция), която ще се проведе на 11 и 12 февруари, 2022 г. Темите, които ще се обсъждат включват опазването на океаните и биоразнообразието в тях, както и икономически и стратегически теми.
Други събития са форумът „Нов европейски модел за развитие и инвестиции“ в Брест (Франция) на 10 и 11 март, 2022 г. и конференцията за Западните Балкани, която ще се проведе през юни 2022 г.
Френското председателство и България
Околна среда и Климат
Във връзка с Френското председателство, в България се организират два семинара, посветени на качеството на въздуха, организирани съвместно с българските общини. Първият ще е разделен в две части, като първата ще се състои през март и ще се занимае с политически и стратегически въпроси, а втората, по-късно през пролетта – с прагматични и конкретни въпроси. Събитията ще се организират съвместно с българските общини.
Вторият семинар ще разглежда зелените градски площи в партньорство с Фондация Конрад Аденауер и Столична община. „Това събите ще позволи да се разгледат възможностите за изграждане на един зелен град в бъдеще.“, коментира посланик Робин.
По отношение на другите стратегически въпроси френското председателство организира в България семинар на тема „Европа на сигурността“ в партньорство със Софийски форум за сигурност.
Култура
В сферата на културата и обществения живот, заедно с Френския институт в България се провежда събитието „Нощ на идеите“ на 27.01.2022 г. под мотото „(Пре)изграждаме заедно“ ((Re)construire ensemble). Подготвят се също и събития, посветени на свободата на пресата, едно от които е на 15 февруари, 2022 г. на тема „Има ли европейска журналистика“, отново във Френския институт. На 10 април ще се проведе събитие на тема „Баланс на силите в демократичното общество между медии, политическа власт и финанси“.
На 5 март се подготвя събитието „Кафе Европа“, което ще се проведе във всички държави в ЕС. То ще представи кафетата като исторически места във френската и европейска култура. Те са места за четене на пресата и така двете теми ще се обвържат в контекста на различни исторически кафенета, които са част от съвременната история. В София събитието ще се проведе в „Перото“ в НДК.
Посланик Робин завърши изявлението си с откъс от реч на Виктор Юго, произнесена на Конгреса на мира на 21 август 1849 г.: „Ще дойде ден, когато оръжията ще паднат от ръцете ви. Ще дойде ден, когато всички вие – народи на континента, без да губите отличителните си качества и славната си индивидуалност ще се слеете в едно и ще съставите европейското братство. Ще дойде ден, когато няма да има други бойни полета, освен пазарите отворени за търговия и умовете отворени за идеи. Ще дойде ден, когато гранатите и бомбите ще бъдат заменени от гласовете на избирателите и всеобщото избирателно право.”
