Комуникационни умения при работа с пациенти в извънболничната помощ
Младен Владимиров, психолог: „Комуникацията с пациентите за ваксинация срещу COVID-19 е ключ към информираното решение на колебаещите се пациенти“.
От къде черпим информация, как говорим за ваксините и какви са страховете на пациентите са част от темите, които бяха обсъдени в рамките на професионална дискусия за комуникацията с пациенти и ползата от ваксинацията срещу COVID-19. Събитието е част от поредица семинари, които ще се проведат в цялата страна и са насочени към медицински специалисти в извънболничната помощ.
В дискусиите се търси практическа полза и обмяна на опит, представя се концепция за комуникация с пациентите, които се колебаят да си поставят ваксина, както и информация относно продължителността на имунитета след инфекция и ваксинация, показания и противопоказания за имунизация, вкл. за пациенти със съпътстващи заболявания, които понякога са причина за колебанието и страховете на пациента.
Психологът Младен Владимиров представи в дълбочина чрез конкретни примери темата за изследване страховете и тревогите на пациентите, които имат колебания по отношение на ваксините срещу коронавируса. „Когато става дума за промяна на нагласи на големи групи хора винаги се очаква да има про- и анти- настроени хора“, обясни психологът и допълни, че чрез тези професионални семинари се търсят начините да разбираме онези колебаещи се граждани, които някои наричат със събирателното „антиваксъри“. „Ние трябва да застанем на нивото на техните интереси и потребности, за да можем да ги разберем и да ги преведем през пътя от страха до информираното решение за поставяне на ваксина“, каза Владимиров. Той подчерта, че и при хората, които искат да се ваксинират и при хората, които не желаят да го направят, стои една и съща основа – желанието за опазване на личното здраве и здравето на близките.
Важна част от голямата тема за ваксинирането е неговата психологическа страна – кога и защо ставаме агресивни, кое ни тревожи, кога се безпокоим, защо има хипохондрия. Тези теми поставяме на вниманието на специалистите в извънболничната помощ, за да обогатим палитрата от инструменти, с които медиците на първа линия могат да работят със воите пациенти. Отваряме едно пространство, в което да говорим и да мислим за ваксините по малко по-различен начин, дори тези семинари да изглеждат закъснели за някои.
Другите водещи на събитието бяха проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН и доц. Милена Карчева, епидемиолог от Медицински университет – Плевен. Според проф. Александрова ни чакат поне още три предизвикателства по отношение на COVID-19. Първото е, че вирусът ще си остане сред нас, така че ние трябва да докажем, че можем да живеем с него. Със сигурност много хора ще си задават въпроса дали ще трябва да се ваксинират всяка година. Второто е, че ще бъдем изправени пред предизвикателствата на т.нар. постковид и третото е, че това е третият нов коронавирус от 2002 г. насам, а когато е имало три, винаги вратата може да е отворена и за четвърти.
Доц. Карчева, която е декан на факултета по обществено здраве и ръководител на Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина“ в МУ – Плевен представи важността на ваксинацията от гледна точка на общественото здраве и епидемиологията. Тя направи паралел между COVID-19 и други инфекциозни заболявания, които в миналото са предизвиквали изолирани епидемични взривове, след което представи изключително ниската честота на нежелани реакции към ваксините.
Предишна
Следваща
Домакинът на събитието проф. Добромир Димитров – ректор на МУ-Плевен предупреди за риска от втори пик в петата вълна на епидемията и подчерта, че допуснахме вълната от дезинформация за ваксинацията срещу COVID-19 да залее българското общество. Според ректора социалните и някои обществени медии станаха трибуна на непрофесионални, неетични и неекспертни мнения, т.е. много хора изразяваха мнението си без да се базират на научната литература и научните данни.
„Считам, че медицинският консерватизъм в България също изигра своята роля. Той винаги е съществувал, но сега в годините на пандемията много хора, които работят в областта на здравеопазването не можаха да се адаптират, да си настроят часовниците на вълна – бързо и актуално намиране на научни данни за ситуацията, в която сме, а говориха по принцип за познанията си в областта на вирусологията и епидемиологията“, заяви пред журналисти проф. Димитров по време на събитието.
Лекарите в залата споделиха някои казуси, които се повдигат от пациентите като това колко време след боледуване може да се постави ваксина. Националните насоки в България препоръчват това да се направи 3 месеца след боледуване. „Медиците трябва да имат социална защита на работното място“, подчерта друг лекар визирайки трудните условия, в които работят медиците. Доц. Мариела Камбурова, Зам.-декан на факултета по обществено здраве напомни, че когато говорим за ваксинацията, трябва да поставяме това в контекста на общественото здраве, което според нея е изоставено на заден план като концепция по време на пандемията.
Гости на събитието бяха д-р Илиян Минчев, директор на РЗИ-Плевен, д-р Росица Милчева, директор на РЗИ-Ловеч, служители на Областна администрация-Плевен, както и на Представителството на Европейската комисия в България.
Инициативата е част от национална програма, която се осъществява във всички 28 области на страната. Организира се от фондация „Астра Форум“, съвместно с националните представителства на Световната здравна организация и Уницеф за България, с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз и Център за анализи и кризисни комуникации.
