Уебинарът "Ваксините, които не познаваме"
На 18.01.2023 г. беше проведен уебинар от поредицата „Училище за ваксини“ с гост лектори д-р Кремена Пармакова от министерство на здравеопазването и проф. Радостина Александрова от БАН.
Разговорът започна д-р Кремена Пармакова, която ни разказа за ваксините срещу заразни болести, които не се срещат в България, но могат да ни предпазят при нужда. Болестите са добре познати в исторически план, всичките могат да имат смъртоносни последствия, ако не бъдат своевременно профилактирани с ваксини.
Това са Холера, Денга, Малария, Японски енцефалит и кърлежов енцефалит
При Холерата има разработени два вида орални ваксини. Ваксината Dukoral, която се прилага предимно при пътуващи и ваксините ShancholTM и Euvichol, които се прилагат като противоепидемична мярка в места с епидемични взривове, епидемии или хуманитарни кризи с цел намаляване на общата заболеваемост, дори и сред неваксинирани лица.
За предпазване от вирусната инфекция Денга се прилагат Dengvaxia и Qdenga. Разликата между двете ваксини е, че Dengvaxia се прилага при хора, които вече са преболедували болестта, тъй като е установено, че около третата година след ваксинация при лица без данни за преболедуване нараства риска от тежко протичаща инфекция с вируса на Денга и свързана с това хоспитализация.
Qdenga е четиривалентна ваксина за лица над 4 годишна възраст (за разлика от Dengvaxia, която е за лица между 6 и 45 годишна възраст).
Ваксините са разрешени за употреба в ЕС, като ще е налична в Европа през 2023 г. Прилагат се в държави с ендемично разпространение на Денга като част от общите контролни мерки за справяне с разпространението на инфекцията.
Ваксините срещу Денга не се прилагат при бременни и кърмещи жени.
Срещу Малария към момента е одобрена за употреба само една ваксина – Mosquirix, която предпазва също така и от Хепатит Б. Ваксината може да се прилага на деца между 6 седмична и 17 месечна възраст и е насочена срещу причинителя Plasmodium falciparum.
Въпреки изчислената в хода на клиничните проучвания ефективност спрямо тежко протичане и смърт от 32%, е установено, че в държавите прилагащи ваксината е постигнат съществен спад на детската заболеваемост и смъртност от малария, която я определяна като успешна ваксина.
Ixiaro е ваксината срещу Японски енцефалит и е разрешена за прилагане в Европейския съюз. Заболяването е изключително опасно, тъй като води до възпаление на мозъка, което може да доведе до фатален край или трайни увреждания. Препоръчително е да се прилага преди евентуална експозиция при пътуване и престой в ендемичните за заболяването държави в Азия.
Ваксините срещу Кърлежов енцефалит са FSME-Immun и EnceVir. FSME-Immun е разрешена в ЕС в две форми – за деца между 1 и 15 годишна възраст и за възрастни над 16 години.
FSME-Immun се прилага рутинно в някои държави на ЕС, в които заболяването е често срещано.
EnceVir е ваксина, която се произвежда от Руската федерация и лекува проявлението на заболяването в източен и западен Сибир и областите около планинския масив Урал, където е била най-силно разпространена инфекцията.
Разговорът за бъдещето на ваксините продължи с проф. Радостина Александрова, която ни разказа какво да очакваме от развитието на медицината в тази насока.
Ваксините, които биха оказали най-голямо влияние върху общественото здравеопазване
Сред ваксините, които биха оказали най-голямо влияние върху общественото здравеопазване са насочените срещу инфекции, предизвикани с цитомегаловирус и ХИВ, грип, туберкулоза, малария и други.
Очаква се одобрението на ваксина срещу респираторно синцитиалния вирус (RSV) от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) през май 2023 г. Pfizer обяви успешни резултати от фаза III от две изпитвания на своя кандидат за ваксина през 2022 г. При бременни – ефикасността бебето да е защитено срещу тежка инфекция с RSV за 90 дни след раждането е 81.8 %. Не се използва целият вирус (класически начин за получаване на ваксини), а само белтъкът F, който участва в сливането на обвивката на вируса и клетъчната мембрана, т.е. заразяването на клетката.
Pfizer и GSK се състезават за одобрение на техни ваксини срещу RSV, които имат обещаващи резултати при възрастни (над 60 год.). Ефикасност от 85.7 % за предотвратяване на тежко заболяване са регистрирали Pfizer, а GSK 94.1 %. Ваксините няма да накарат RSV да изчезне, а само да дадат защита на най-уязвимите групи.
В момента средствата за борба срещу респираторно синцитиалния вирус (RSV) са Palivizumab и Nirsevimab. Palivizumab е познато на пазара като Synagis и е ежемесечно профилактично средство за намаляване на тежестта на заболяването при бебета и малки деца и се прилага само за високорискови случаи.
Предимството при Nirsevimab е, че една доза осигурява пет месеца защита срещу тежки заболявания при кърмачета. Европейската комисия го одобри на 04.11.2022 г., а FDA го разглежда.
Ваксините срещу Ковид-19 продължават да се осъвременяват и усъвършенстват, тъй като и самият вирус продължава да се изменя. Очакват се резултати от важни клинични проучвания. От Moderna са дали заявка за комбинирана иРНК ваксина срещу Ковид-19, грип и RSV. Очакват се и резултати, които да ни покажат колко дози ваксина са необходими при възрастни хора с ХИВ както и с други здравословни проблеми, които може да ги изложат на риск от тежък Ковид-19.
Усилията са насочени върху създаване на универсална ваксина срещу различните щамове на грипния вирус. РНК и ДНК ваксини се разработват, за да се повиши ефективността в борбата на ваксината с грипните заболявания – ефективността на прилаганите в момента противогрипни ваксини е 40% до 60%. Очаква се през 2023 г. Световната здравна организация да одобри списък с приоритетни патогени, които потенциално биха могли да се предизвикат сериозни огнища. Те принадлежат на 25 семейства вируси и бактерии.
Макар все още да не разполагаме с ваксина срещу ХИВ, по време на пандемията са се увеличили шансовете да се достигне до такава. Това се дължи главно на опита, натрупан с иРНК ваксините, както и на идентифицирането на широкоспектърни антитела, които са ефективни срещу различните генетични разновидности на този високо изменчив вирус.
Хепатит C вирусът (HCV) също умело се прикрива от имунната система на организма
Така както и при ХИВ, Хепатит C вирусът (HCV) също умело се прикрива от имунната система на организма. При Хепатит C има и допълнителна специфика, която възпрепятства възможността за изработване на ваксина. HCV има 8 генотипа, различаващи се с 30 % помежду си, което затруднява създаването на ваксина, която да е ефективна срещу всички видове.
Разполагаме и с нова атенюирана жива ваксина срещу полиомиелит, която съдържа отслабен полиовирус. Ваксината е включена в Списъка на продукти за спешна употреба на СЗО и е предоставена на над 100 милиона души. За разлика от класическата атенюирана жива противополиомиелитна ваксина, в новата геномът на ваксиналния вирус е „заключен“, за да бъде избегнат риска от възникване на мутации, възстановяващи болестотворната му активност.
други направления, в които може да се приложи технологията на ваксините
Освен срещу вируси, науката разработва и други направления, в които може да се приложи технологията на ваксините. Макар и доста в началото на своето проучване, сред по-интересното развитие на медицината се нареждат терапевтичните ваксини, които могат да подпомогнат лечението на алергии, автоимунни заболявания, стареене, болест на Алцхаймер, пристрастяване (например към никотин и кокаин), неоплазии и хипертония.
Вече разполагаме с първата одобрена терапевтична ваксина срещу раково заболяване – това е ваксината Sipulceucel-T (Provenge), която се прилага при напреднал рак на простатата, който не се повлиява от хормонална терапия. За разлика от профилактичните ваксини (срещу човешкия папиломен вирус и хепатит В вируса), терапевтичните ваксини не предотвратяват заболяването, а помагат на имунната система в борбата с вече съществуващо онкологично заболяване както и за възпрепятстване на неговото завръщане след терапия. Очаква се терапевтичните противотуморни ваксини да се прилагат в комбинация с лекарствена терапия и/или лъчетерапия.
Разработването на терапевтичните противотуморни ваксини среща редица предизвикателства, сред които уникалността на всеки отделен тумор; фактът, че туморните клетки не са чужди за организма патогени, а собствени видоизменени клетки, което затруднява откриването им и повишава риска от нежелани странични реакции на прилаганите терапевтични стратегии; способността на туморите да бягат от имунния отговор.
Подходът при създаването на ваксини срещу алергии и автоимунни състояния от една страна и инфекциите и раковите заболявания от друга, са различни. При инфекциите и раковите заболявания ваксините трябва да помагат или предизвикват включването на полезен имунен отговор, докато при алергиите и автоимунните състояния е обратното – при тях се цели изключване на нежеланите имунни (възпалителни) реакции
Обещаващи първоначални предклинични резултати са регистрирани и при изследванията върху ваксина срещу стареенето. Учени в Япония може и да са направили стъпка напред към подпомагането на човешкото дълголетие и по-точно в стремежа за повишаване на качеството на живота в златната възраст. Целта на тази ваксина е да разпознае и отстрани натрупващите се с възрастта стареещи клетки в организма, които са загубили способността си за делене.
Обикновено те биват „изчиствани“ от имунната система, но с времето този процес се нарушава, те не умират, а отделяните от тях сигнали / молекули водят до създаване и поддържане на хронични нива на възпаление, съпроводено с фиброзна дегенерация. Смята се, че това е пътят, който допринася и за развитието на болестни състояния, свързани със стареенето, като болестта на Алцхаймер, ракови заболявания, диабет и други. В проведените с мишки експерименти, като мишена за ваксината е използван белтък, който се открива в стареещи ендотелни клетки. Тяхното отстраняване се очаква да ограничи развитието на атеросклероза. Не бива да забравяме, че стареенето е комплексен процес, който е малко вероятно да бъде разрешен само с един подход.
"Ядливи ваксини"
За финал бяха обсъдени и така наречените „ядливи“ ваксини. Недостатъците на конвенционалните ваксини са, че са скъпи, изискват ниска температура за съхранение и транспортиране, прилагат се основно парентерално и предизвикват само умерен мукозен отговор, имат специфични странични реакции – локално възпаление на мястото на въвеждане, както и че с тяхна помощ не са създадени ваксини срещу редица заболявания. Така, в края на миналия век възниква идеята за алтернативни методи за разработване на ваксини, един от които е чрез използването на трансгенни растения и животни – растения, водорасли, дрожди, насекоми и млечнокисели бактерии. Интересът към тези ваксини никога не е спадал, но отбеляза силен възход през последните няколко години.
Предимствата им са в това, че са по-лесни и евтини за производство и приложение, безопасни, удобни, не изискват употреба на игла и др. На растителна основа са създадени доста кандидат ваксини срещу различни заболявания, включително хепатит В, чума, ХИВ, болест на Алцхаймер и др., голяма част от тях са в клинични проучвания. Към момента одобрена за приложение ваксина от този вид няма.
Разговорът беше завършен от Д-р Кремена Пармакова, която ни обясни целия процес на разработване и одобрение на ваксините.
Както и проследяването и мониторинга за безопасност на ваксините в употреба.
