Климатичните действия са „най-добрата възможност“ да предефинираме здравето по света според Отброяването на Лансет
Никол Добрева
„Когато се намесиш в климатичните промени, даваш възможност за съвместно подобрение на здравето на хората“, казва Ричърд Хортон от Лансет в резюме на новият отчет Отброяването на климатични и здравословни промени (ежегодно издание, в което експерти резюмират и анализират промените в условията за живот на планетата Земя).
Дали климатичната криза е заплаха за човешкото здраве или ни предоставя нова възможност? В най-новият доклад на Лансет Отброяването на климатични и здравословни промени, действия срещу климатичните промени „са най-голямата възможност за предефиниране на социалните и природни детерминанти на здравето.“
Често темата за климата е често представяна с апокалиптични образи и език и позитивното съобщение на този доклад изпъква. Но Ричърд Хортон, главен редактор на Лансет и издател в The Lancet Group, смята, че когато става за въпрос за припокриването на климата и здравето, действия в първото водят до съществени подобрения във второто.
„Когато се намесиш в климатичните промени, даваш възможност за съвместно подобрение на здравето на хората,“ казва той.
Ричард напомня, че в началните дискусии около климатичните промени, някои коментатори са равнявали действията срещу климатичните промени с намаляването на комофoрта и удобствата, които имаме:
„Беше предложено, че от богата и развита държава ще се върнем назад до средновековието, защото преди сме разчитали на въглища и електричество. Това обаче не е вярно: ако се намесим в климатичните промени, ще станем по-здраво общество с по-здрави хора. По-устойчиво общество ще помогне и на оцеляването ни и на личното ни здраве. Тук няма лоши новини.
За да даде пример, Ричърд обърна внимание на ЕАТ-Лансет доклада от 2019 година за храната, планетата и здравето, в който се отговаря на въпроса: „Можем ли да нахраним бъдещата популация от 10 милиарда души със здравословна диета на нашата планета?“ Той добави:
„Вижте храната, която ядем – като променяме диетата си на по-растителна от по-месна, всеки може да направи голяма разлика. Ако всички го направим, това би променило стимулите на месопроизводителната индустрия, главен източник на парникови емисии. Доста бързо можеш да направиш голяма позитивна разлика в климатичната криза, а като последствие и в здравето си.
Какво е Преброяването на климатични и здравословни промени на Лансет?
В доклада се събират повече от 50 колабориращи организации и почити 100 експерта, като целта е да следят еволюлиращите модели на здравословното състояние на хората в резултат на климатичните промени, както и независима оценка на спазването на обещания направени от правителствата в Парижкото споразумение.
Доц. д-р Марина Романело, старши съдружник в UCL Institute for Global Health и изпълняващ директор на Отброяването на Лансет се съгласява:
„Важно е да е ясно, че ние искаме трансформация на нашите общества, икономически системи, енергийни системи и здравеопазващи системи за по-добро. Сграбчвайки тази възможност, ни позволява да намерим път напред, за да направим едно по-здраво и разумно справедливо бъдеще.“
Марина добавя, че аргументът “намесата в климата значи да се откажем от комфорта си”, е нищо повече от дезинформация:
„Това е ясна стратегия, за да се продължи зависимостта ни от изкопаеми горива, чрез всяване на страх – твърденията, че алтернативата би била катастрофална, че ще трябва да се върнем назад във времето и да се откажем от високите стандарти на живот.“
Вместо това, Марина повтаря централния аргумент на Преброяването на Лансет – действия, с които стабилизираме климата създават съществени подобрения и за здравето на хората:
„Имаме технологията за предоставим бъдеще, където можем да живеем по-здрави, с по-добър живот, а намесата в климатичните промени може да ни даде по-добро бъдеще дори в краткосрочен план.“
За да демонстира идеята си, Марина дава и друг пример – резултатът от намаляването на използването на изкопаеми горива:
„Ако увеличим възможността за достъп към чиста, възобновяема енергия, можем да намалим негативните последствия от зависимостта си към тези мръсни горива или поне излагането ни на мръсният въздух, който те създават. Можем да имаме много по-чист въздух дори в домовете си.“
Лансет са започнали Отброяването на климатичните промени, за да проследят здравословните последствия на тези промени с най-големите учени в областта. Както и другите комисионни на Лансет, доклада от 2022 акцентира върху намесата, обхващайки теми от стратегии за топлинна адаптация с устойчиво нискоенергийно охлаждане до стратегии за ускорена декарбонизация. Като се има предвид акцента на Отброяването върху възможността, а не катастрофата, къде виждат Марина и Ричърд добри примери за позитивни действия?
Марина предлага да разгледаме националната здравопазваща служба на Великобритания (NHS):
„Националната здравопазваща служба на Великобритания в чудесен пример. Те имат много амбициозен план да достигнат пълна нетна нула до 2045 г. не само по отношение на своите преки емисии, но и по косвени и причинени щети. Това със сигурност е най-амбициозният план за декарбонизация в здравния сектор и това отвори пътя за други здравни системи да последват примера му.
Така че виждаме този каскаден ефект, при който една голяма институция действа и други я следват. Както се случва, лицето, водещо тази промяна, е бившият изпълнителен директор на Преброяването на Лансет, д-р Ник Уотс. Това наистина вдъхва много надежда на научната и медицинската общност, че промяната е възможна.“
Ричард, междувременно, се обръща към индикаторите в самото Отброяване на климата. Той отбеляза, че когато то е започнало преди десет години, здравето не се е разглеждало като важен компонент в дискусията за климата, но това се е променило съществено:
„Сега, когато измерваме чрез Отброяването, измерваме медийно отразяване, научната ангажираност, вниманието от правителствата. Това, което се вижда е огромно нарастване на интереса към здравето като измерение на последствията от действията, които взимаме за климата. Популацията и хората, вземащи решения, осъзнават, че има тази съпътстваща полза, когато се намесят.“
Разбира се, глобалната ситуация далеч не е розова: остават много предизвикателства и се появяват нови. Неотдавнашната конференция COP27 показа колко трудно може да бъде да се стимулират единни действия. Енергийната криза кара много страни да загубят фокуса върху климата и вместо това да се оттеглят към познатите начини за гарантиране на енергийните доставки. И това, въпреки факта, че самата енергийна криза трябва да бъде аргумент за преход към чиста енергия. Както британският депутат Ед Милибанд отбеляза на COP, сега е по-евтино да спасим планетата, отколкото да я унищожим.
Разбира се, глобалната ситуация далеч не е розова: остават много предизвикателства и се появяват нови. Неотдавнашната конференция COP27 показа колко трудно може да бъде да се стимулират единни действия. Енергийната криза кара много страни да загубят фокуса върху климата и вместо това да се оттеглят към познатите начини за гарантиране на енергийните доставки. И това, въпреки факта, че самата енергийна криза трябва да бъде аргумент за преход към чиста енергия. Както британският депутат Ед Милибанд отбеляза на COP, сега е по-евтино да спасим планетата, отколкото да я унищожим.
Марина коментира:
„Съществува риск, при който цените на изкопаемите горива се повишават толкова много, както сега. По този начин те стават все по-печеливши като индустрия и виждаме много страни да инвестират в изкопаеми горива с извинението за разрешаване на енергийната криза. Рискът е те да отменят ангажиментите си към Парижките споразумения, вместо да инвестират в по-здравословно бъдеще и дългосрочна декарбонизация.“
Както казва Марина, енергийната криза разкри зависимостта на страните от гигантите на изкопаеми горива – и силата, която те притежават в резултат на това:
„Стана много очевидна възможността, която сме пропуснали по отношение на по-бърз преход към възобновяема енергия, диверсификация на нашите енергийни мрежи и осигуряване на достъп до стабилни, възобновяеми енергии за хората по света, намаляване на енергийната бедност и нейните въздействия върху здравето.“
Енергийната криза също води до увеличаване на енергийната бедност, която сама по себе си е здравен проблем, тъй като хората не могат да си позволят да поддържат домовете си на здравословна температура, да охлаждат храната или да поддържат основните лекарства на правилната температура. Но за Марина неотложността на ситуацията все още се превръща във възможност за подобряване на статуквото от последните десетилетия:
„Това показва, че трябва да преосмислим енергийните си системи. Имаме нова възможност да увеличим производството си на възобновяема енергия и да преминем много бързо към производство на чиста енергия.“
Климатичната криза също беше основна цел на кампании за дезинформация. Марина и Ричард споменават прокарването на мита, че действията в областта на климата означават спад в стандарта на живот. Това е начин хората да останат да бъдат зависими от изкопаемите горива. Но дезинформацията отива много по-далеч от това, включително откровена агресия към научните изследователи.
Ричард признава, че това е трудна област, но смята, че е борба, която научната общност може да спечели:
„Дискусията за дезинформацията е наистина трудна, защото веднага щом отворите социалните мрежи, има лавина от нея. Но отново смятам, че Отброяването може да изиграе ценна роля, защото имаме този залог точно преди COP всяка година и можем да привлечем вниманието към напредък или липса на напредък. По този начин спечелихме медиите, правителството и други учени за важността на тези проблеми.“
В скорошното проучване Confidence in research: изследователи в светлината на прожекторите, проведено от Economist Impact с подкрепата на Elsevier, 51% от анкетираните изследователи казват, че се чувстват отговорни да участват в дискусии онлайн/социални медии. Марина отбелязва, че когато става въпрос за климата, тази отговорност може да доведе до хора, които атакуват изследователите, дори на лично ниво:
„Тези атаки не са случайни – това е умишлено сплашване на изучаващите климата учени. Така че, макар да осъзнавам, че е важно хората да излязат и да говорят истината, понякога е много трудно за изследователите на климата да направят това. Трудно ми е да кажа, че това е отговорност, защото изисква смелост, което не трябва да е така.“
Марина вярва, че учените трябва да бъдат подпомогнати и подкрепени при съобщаването на своите изследвания в публичното пространство: „Мисля, че работата, която The Lancet прави, предоставя платформа от едно от най-уважаваните медицински списания в света, за да помогне на учените да говорят за своите открития по начин малко по-утвърден, отколкото ако бяха оставени сами.“
Самият Ричард отива по-далеч, като призовава издателите – включително Elsevier – да гарантират, че изследователите имат необходимата подкрепа:
Трябва да гледаме на себе си като на много активен компонент на обществото, който да си сътрудничи с учени, за да гарантира, че публикуваната работа се използва добре. Мисля, че сега и в бъдеще издатели като Elsevier трябва да бъдат много по-енергични и много по-ангажирани с тези големи проблеми. Трябва да ги прегърнем, защото те са екзистенциална заплаха за нашето общество.
Отброяването е пример за това и както винаги с Lancet Commission, следващият въпрос е „Накъде отива от тук?“ Ричард вече има предвид следващите стъпки:
„Представихме тазгодишното Отброяване на COP27 и ще продължим всяка година да представяме нашите доклади и да продължим да убеждаваме правителствата да предприемат сериозни действия в областта на климата. Освен това, имаме нашето списание The Lancet Planetary Health, което съществува не само за да привлече вниманието на правителствата към тези проблеми, но и за да илюстрира ролята, която те могат да играят в разрешаването им.“
„Мисля, че това е мястото, където издателите могат да направят голяма разлика. Имаме 24 списания в The Lancet Group и искам да съм сигурен, че всеки от тях мисли за приноса си към действията в областта на климата в своята конкретна дисциплина. Важното е, всеки да мисли за екологичната криза и как тя се отразява в специалността му.“
Източник: