Какво е психичното здраве на лекарите?
Деян Барарев
Какво е психично здраве и важно ли е то в днешния начин на живот? При наличието на толкова много фактори, влияещи на нашето здраве, може да бъде доста безотговорно просто да махнем с ръка или да игнорираме едно за сметка на друго. Защото психичното здраве е толкова важно, колкото и физиологичното такова, то е част от цялостното ни благополучие и ние трябва да се грижим за него. Още повече, ако работата ни е да се грижим за здрав
Все по-често днес се споменава думата „стрес“, макар и нейното значение да се е превърнало в нарицателно за нещо лошо. Всъщност „стресът“ се определя като цялостно състояние на човек. То има динамичен, променящ се характер и се поражда въз основа на различни стимули. Според проучванията на канадския лекар Hans Selye стресът е живот, тъй като липсата му би било равнозначно на смърт. Така че когато говорим за прекомерното наличие на стрес, всъщност говорим за английската дума „distress”. „Дистрес“ възниква, когато организма не може да се справи с поставените пред него изисквания, или ги постига с огромни усилия, които изчерпват силите на приспособяване (адаптация). Това са моментите, когато започнем работа на ново място или поемем повече работа, отколкото си мислим, че можем да свършим, или не си даваме достатъчно почивка, или не адресираме проблеми извън работата и/или на самата работа, или сме принудени да правим нещо, което не искаме и т.н.
Какво е добро психично здраве?
Тук е и хубаво да дадем дефиниция на това какво е добро психично здраве, а именно – състояние на благополучие, в което личността разбира своите собствени възможности. Само тогава можем да се справим с нормалните напрежения на живота, да работим продуктивно и плодотворно и да сме в състояние да допринасяме към своята общност. Няма точна формула за постигане на това състояние и при всеки човек е различно, затова е важно всички ние да следим и себе си – какво ни ядосва, какво ни прави щастливи, как се чувстваме днес, ако не се чувстваме добре, на какво и защо се дължи това и какво искаме да постигнем (както и много други подобни въпроси)?
Ако не обръщаме внимание на себе си и се оставим по течението на професионалния стрес, то ние неизменно ще стигнем до така наречения „Burnout” (“Прегаряне“) или както Световната здравна организация (СЗО) определи това състояние – „болестта на 21 век“. “Burnout” се проявява най-често в помагащите професии, а американският психолог и психиатър Herbert Freudenberger дефинира професионалното прегаряне в сферата на здравната и социална помощ като чувство на преумореност и изтощеност от проблемите на хората, с които работят. Christina Maslach, която е сред водещите специалисти по изследване на „прегарянето“ дава още по-подробно описание като изтъква доближения контакт с хора, както и поддържането на тези контакти дълговременно. Това може да доведе до емоционално изчерпване, загуба на личността, потискане на нейната индивидуалност и неудовлетвореност от собствената реализация. Сред симптомите на професионалния стрес са: нерешителност, отслабване на паметта, влошена концентрация на вниманието, повишена разсеяност и липса на концентрация, потисната и загубена инициативност, постоянни негативни мисли, мисловни нарушения и объркан словоред.
Методът на Балинтовите групи* разширява симптомите и ги категоризира в четири подвида: физиологични, когнитивни, емоционални и поведенчески. Към физиологичните попадат например хроничната умора, по-голяма податливост на инфекции – вирусни и простудни, както и други; Когнитивните се разпознават като избягване на проблеми, които трябва да се решат и лошо отношение към работата; Емоционалните са чувство за безизходност, провал, вина и др.; Към поведенческите се окачествяват все по-често изразено недоволство, злоупотреба с алкохол, приемане на опиати и проява на рисково поведение. Балинт групите са въведени от Michael Balint, а по-късно съвместно със съпругата му Enid Balint развиват и метод за лечение на „бърнаут“. Това лечение обикновено включва малък брой участници (между 8 и 12 общопрактикуващи лекари), които се събират регулярно. В група лекарят по-лесно споделя за своите проблеми, чувства, емоции и се оглежда в други, които имат подобни проблеми, което пък му помага да разбира по-добре себе си и най-вече да намери отдушник за тревогите и разочарованията си.
В основата на Балинт групите е разбирането за обратния процес. Понятието “обратен пренос” отразява емоционалните нагласи на лекаря към пациента. Самото човешко общуване, като процес на обмяна на информация, чувства, нагласи и отношения между участниците, винаги е двупосочно. Погледнато от гледна точка на комуникацията лекар-пациент, тя често става конфликтна именно поради проблеми в общуването.
Балинтовите групи имат четири основни етапа. В първия етап всеки един от участниците представя своя случай като се формулира терапевтичния проблем. Целта в тази първа стъпка е да се постави акцент и върху тези аспекти, които са в основата на конфликтната връзка между лекар и пациент. Във втория етап на Балинтовите групи участниците задават допълнителни въпроси, които изясняват детайли около личността на пациента и взаимоотношенията в терапевтичния контакт между лекаря и пациента. В третия етап всеки участник споделя своите асоциации, вдъхновени от представянето. В тази фаза представящият се “оттегля” като не участва пряко в обсъждането, а от дистанция възприема асоциацията на колегите си. В четвъртия етап водещият на Балинтовите групи има за цел да насочва и обобщава споделените идеи, като крайната цел е да се даде отговор на проблема, който по-рано е бил посочен.
В последните години този способ се въвежда и като диагноза в международната класификация на диагнозите, което показва неговото сериозно и голямо разпространение. “Лекуването” на заболяването „прегаряне“ е сложно, защото лекарите не отдават голямо значение на появилите се симптоми, които от своя страна се задълбочават и се стига до “изпадане” в по-дълбоки състояния.
При наличието на думата „прегаряне“, повечето от нас асоциират този феномен с медицински работници, които имат дългогодишен опит, но проучванията показват, че младите лекари, включително студенти по медицина, имат по-голям риск от прегаряне в сравнени с по-възрастните специалисти. През Април 2022 г. 62 % от младите лекари са заявили, че в момента страдат от депресия, тревожност, (дис)стрес, прегаряне, емоционално претоварване или друго влошено състояние на психично здраве, причинено от тяхната работа или обучение. Притеснително е, че това е по-високо от нивата на „бърн-аут“, които се отчитаха по време на пика на пандемията от COVID-19, които бяха около 53%.
Всички ние много добре си спомняме пред какво предизвикателство ни постави тази безпрецедентна глобална епидемична криза. И като общество, и като личности, но най-вече като медицински служители. Последиците се усещат и днес. Не можем да не споменем задълбочаващия се и допълнително подсиления по време на пандемията проблем – негативното отношение и недоверие на една част от обществото в системата на здравеопазване, дезинформация и арогантно отношение от страна на пациентите. Това насаждано с години отношение не е започнало с COVID-19, а много преди това и то по вина на неефективно управление и комуникация, буксуваща администрация, недовършени реформи, недостиг на специалисти и критично натоварване на здравната система.
Българско проучване, публикувано от доц. Бистра Ценова, НЦОЗА, сочи, че емоционалното изтощение корелира с възрастта. Обект на изследването са различни категории болничен персонал от различни клиники в три МБАЛ, общо 464 лица на възраст 22 до 65 г., от които 131 лекари, и 20 лекари от РЗИ. Проучването показва, че средно до 20% са с висока степен на емоционално изтощение, а 10-12% с изразена дехуманизация. Общото количество стресори и характеристики на работата като липса на признание и време за изпълнение на работата се увеличават значимо с емоционалното изтощение. Характерна особеност е, че като основни източници на стрес и напрежение са посочени неадекватно заплащане, липсата на признание и многото отговорности при малко правомощия.
Световната здравна организация предупреди, че „бърнаутът“, съчетан със застаряващата работна ръка, е „бомба със закъснител“, която може да доведе до „повсеместни лоши здравни резултати, дълго време за чакане за лечение, много предотвратими смъртни случаи и потенциално дори колапс на здравната система„. По данни на СЗО депресията е на трета позиция като причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина №1.
Данните от проучването за The Conversation сочат, че около три четвърти от общопрактикуващите лекари заявяват, че се чувстват “прегрели”. Прогнозите за работната сила предвиждат недостиг на работна ръка в сферата на здравеопазването в световен мащаб като бърнаутът има основен принос.
Друга публикация от Black Dog Institute и UNSW Sydney в The Lancet също дава гласност на темата за влошаващото се психическо здраве сред лекарите специалисти и за менталните проблеми сред младите специализанти. Негативната тенденция с влошеното психично здраве се установява още преди началото на пандемията, но с развитието на COVID-19, психическото напрежение, стресът сред лекарите са достигнали невиждани досега пикове. Може дори да се каже, че то се е превърнало в „скрита епидемия“. Именно в Австралия доклад установи, че по време на първата вълна на COVID медицинските сестри са имали високи нива на тревожност и депресия. Австралийската медицинска асоциация съобщава, че почти половината от младите лекари в Нов Южен Уелс са претоварени и изтощени, а има опасност прегарянето да изложи пациентите на риск. Например, от 1 766 анкетирани лекари, 76% съобщават, че са направили клинична грешка, предизвикана от умора.
През 2020 година е направено проучване на БЛС – „Здравни проблеми сред работещото население и лекарското съсловие“. Изследването е от социологическа агенция „Тренд“ и в него са взели участие над 1000 лекари. 47 на сто от запитаните в проучването страдат от психическа умора, а при работещите в други сектори това е проблем едва за 36 на сто от тях. Данните показват още, че лекарите между 40 и 60 години са жертви най-много на психическото изтощение, като по-високи са стойностите при жените.
Тревожни са и резултатите с агресията – всеки втори лекар (48%) е бил жертва на вербална агресия по време на работа. За сравнение всички останали работници в други направления са се сблъсквали с агресията в много по-малки мащаби (17%). За физическа агресия споделят 7 на сто от лекарите, като за останалите професии този процент е два пъти по-малък – 3%.
Ние от Фондация Астра Форум вярваме, че трябва да бъде нарушено мълчанието около психичните проблеми чрез предприемане на мерки по отношение на стигмата и да бъдат вложени инвестиции в подкрепа на медицинските специалисти, отговорни за живота на хиляди. Разбира се, като първа и най-важна стъпка в грижата за психичното здраве е премахване на оковите от предразсъдъците и проявяване на загриженост към самия себе си.
В доклад на Medical Economics проблемът с бърнаута се посочва и като проблем, преживяван в самота и лични обвинения. „Това, което обикновено виждаме като поведение е, че когато лекарите са на предела на силите ти, те често се вглеждат в колегите си и си казват: „Да, но всички останали правят същото като мен. Те също работят дълги часове като мен, но явно се справят“. В действителност обаче страдат в самота и мълчание“, посочва Бин Пичинини, психиатър от Мичиган. По думите му това поведение обаче е предпоставка за задълбочаване на проблема с умората от работа. В България общата картинка не е по-различна. Това потвърждава и д-р Лазарова. „По отношение на професионалната си идентичност лекарите в България изглежда трябва да бъдат „от желязо” и да са „свръхчовеци”. Това очакват от тях пациентите, политиците и обществото като цяло. Това очакват и самите лекари от себе си. Неслучайно, една немалка част от починалите от COVID лекари в България, са потърсили твърде късно медицинска помощ и дълго време са се лекували сами и не са се оплаквали дори и на колегите си“, заявява тя.
Затова Фондация Астра Форум се посвещава на каузата “Психичното здраве на нашите лекари”. Всеки, който работи в лечебно заведение и желае да се включи
Затова Фондация Астра Форум се посвещава на каузата “Психичното здраве на нашите лекари”. Всеки, който работи в лечебно заведение и желае да се включи в група за превенция на “бърнаут” и менажиране на стреса на работното място, може да се запише като участник.
Два дни в месеца психотерапевти ще провеждат терапия с група, насочена към благосъстоянието на психичното здраве на работещите в системата. В изследването ще вземат участие до 20 души (разпределени в две групи) без възрастово ограничение.
Две паралелно работещи групи с двама различни психотерапевти се срещат два пъти в месеца. Едната група – във вторник, а другата – в петък.
Ако искате да се запишете ни пишете на: support@astraforumfoundation.org
*Балинтовите групи тук са представени с цел обогатяване на информацията за други добри практики, но терапевтичните групи, организирани от Фондация Астра Форум не се провеждат в тази парадигма. Двамата психотерапевти на фондацията са от Българската асоциация по психотерапия и са специалисти от школата на психодрамата.
