Информационни срещи с украински граждани
На 18.02.2023 г. беше проведена среща на живо с украински бежанци, а на 22.02.2023 г. беше проведен уебинар на теми, насочени към практични съвети за социалната и образователна интеграцията на украинците в България. Станислав Георгиев от Регионалното управление на образованието (РУО) за София-град направи презентация, в която запозна присъстващите с техните права и задължения за достъп до образование на техните деца в България. Наталия Тодорова от Сдружение „Отворени обятия“ даде конкретни примери за трудностите, които украинските граждани срещат при записване на децата си в българските училища и детски градини. А Наталия Елис сподели добри практики от името на организацията „Феномена Пловдив“.
За какво говорихме?
Станислав Георгиев разясни наредбите и особеностите при записването на деца в българската образователна система. Всички лица до 16-годишна възраст, пребиваващи трайно на територията на Република България, имат право на достъп до обучение в държавните и в общинските детски градини и училища. Но има и необходимо условие за това – регистрация чрез единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ). Право на достъп до образование имат и лицата, търсещи или получили закрила – международна и временна. Образованието в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците и за техните семейства. Учениците до VII клас, включително, ползват осигурени от държавата учебници, които връщат на училището в края на учебната година.
Станислав Георгиев съобщи на присъстващите украински бежанци на срещата, че още в началото на войната са намерени места за над 250 деца от Украйна в Българските училища. Беше даден пример от представителя на РУО за момичета от Украйна, учили в балетно училище, на които е намерено еквивалетно училище в България, за да не се спира обучението и развитието им в това направление. Георгиев увери, че за всяко дете може да се намери решение.
Чужденците се обучават като редовни ученици наравно с българските ученици. Учениците под закрила имат право да се включат в учебния процес в хода на учебната година. За децата, които не владеят български език, учебното заведение – детска градина или училище – може да организира допълнително обучение по български език. Това обучение се финансира от бюджета на училището, а когато е ориентирано към бежанци, средствата се възстановяват от държавния бюджет.
Децата и учениците чужденци усвояват български език едновременно по три начина: чрез обучението по всички предмети; чрез допълнителното обучение; неформално – чрез общуване извън училище.
Станислав Георгиев спомена примери от Германия и България за разликите в начина на интеграция. В Германия децата на украинските бежанци се отделят в училища, където всичко е на украински, което според Георгиев създава сегрегация и затруднява интеграцията. В България украинските деца стават ученици в българските училища и учат с българчета, което им помага за по-бърза и успешна интеграция.
За да може възможно най-безпроблемно да се продължи обучението, Георгиев препоръча на украинските граждани, присъстващи на срещата, да намерят образователен документ от тяхната държава, да го преведат на български при лицензиран преводач, като преводът се завери при нотариус. Това ще послужи и за по-точно установяване на ниво и клас на обучение на детето, тъй като има известна разлика между българското и украинското образование. В България се учи до 12 клас, а в Украйна до 11 клас. Георгиев също така уточни, че в България се приравнява образованието от цял свят, а не само от европейския съюз.
За лица с документ от училище в чужбина важат разпоредбите на Наредба №10/01.09.2016 г. на МОН за организация на дейностите в училищното образование след прилагане на изискванията на Наредба №11/01.09.2016 г. на МОН за оценяване на резултатите от обучението на учениците, Глава пета – „Признаване, приравняване и валидиране на резултати от обучението“. Документите на ученици от I до VI клас се приравняват от директора на училището, а документите на ученици от VII до XII клас се приравняват от експертна комисия на РУО – София-град.
Има различни варианти за приемането на децата чужденци.
1.1. Не е посещавало детска градина или училище поради възрастта си;
1.2. Посещавало е училище, но няма възможност да представи документ за училищно образование поради независещи от него причини – война, природно бедствие, преследване по политически, расови, етнически, верски, културни различия в държавата, от която идва.
В първия случай, който важи само за град София, когато лицето не е посещавало детска градина или училище и е достигнало допустимата възраст, в сила са следните правила:
- приемането на деца в детски градини е от компетентностите на Столична община и се извършва през платформата Информационна система за обслужване на детските заведения, подготвителните групи и първи клас в училищата (ИСОДЗ) – отнася се и за подготвителни групи;
- приемането на ученици в първи клас е от компетентностите на Столична община и се извършва през платформата ИСОДЗ.
Важно е да се следят сроковете и да се спазват изискванията, тъй като кандидатстването за прием става САМО по електронен път.
Когато лицето няма възможност да представи документ за училищно образование и е на възраст, отговаряща на класовете от II до XI клас, приемането е от компетентностите на РУО и се осъществява съгласно разпоредбите на Наредба №3/06.04.2017 г. на МОН за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила.
Важно е да се знае: РУО посочва със заповед в кое училище ще бъде записан ученикът, а училищен екип определя в кой клас ще учи, като има правото да го ВЪРНЕ ДО ТРИ КЛАСА НАЗАД спрямо възрастта.
Ученик с признат клас:
- самостоятелно се ориентира към училище с профил на обучение според своите предпочитания, наклонности и възможности;
- се записва в училище, в което има свободно място;
- препоръчително е учениците до VII клас, включително, да потърсят възможности за записване в училище, близо до адреса, на който живеят.
Георгиев препоръча на украинците да се свързват с училищата, към които са се ориентирали, чрез директорите им, тъй като те могат да им дадат най-точна информация. Ако срещат проблеми с това, винаги могат да се обърнат към РУО за намиране на най-доброто решение за техните деца.
Въпроси и дискусия
След презентацията на Станислав Георгиев, последваха въпроси към представителя на РУО за София-град. Имаше случай на дете, което учи едновременно в България и онлайн в Украйна, което Георгиев отчете като недопустимо и трябва да бъде прекъснато образованието в едното от учебните заведения.
В дискусията по този случаи стана ясно, че повечето майки се притесняват, че няма да могат да преместят децата си да учат обратно в Украйна, след като са били приети в България.
Тъй като беше повдигната темата за училищния тормоз, Станислав Георгиев посочи, че във всяко училище има конкретен Механизъм за противодействие на училищния тормоз . Много е важно да се даде гласност и да бъде подаден сигнал по официален път, за да се предприемат съответните действия. Георгиев отбеляза, че при такива случаи е важно да се реагира веднага.
В случай на тормоз трябва да бъде задействан целият механизъм, който започва от класния ръководител, минава през директора на училището, като стига дори и до РУО, ако е необходимо. Официалният документ за подаден сигнал се входира в писмен вид в деловодството на училището и трябва да има входящ номер. Така има проследимост. Станислав Георгиев отбеляза, че това не важи само за чужденци и бежанци, а и за българските граждани.
От личен опит
След презентацията за обучението на деца от Украйна в детски градини и училища, презентация направи и Наталия Елис, като представител на различни организации в Пловдив, за техните добри практики по социалната интеграция на украинските бежанци. Сред успешните проекти Наталия посочи „От сърце към сърце“, чиято цел е да подпомага пострадалите от въоръжена агресия деца и възрастни украинци в Пловдив чрез организиране на индивидуални консултации и различни видове групови занятия за подкрепа на възрастни, тийнейджъри и деца. Сред другите добри практики се открояват Център за настаняване на бежанци „Втори дом“ и детските центрове. И двата вида центрове са замислени като буферни, като при „Втори дом“ пребиваването е временно и сред полезните неща, които украинците получават, като обучение по български, хранителни продукти и подслон, те участват и в почистването на помещенията и двора на комунален принцип. Детските центрове, които са два на брой, са предучилищни заведения и имат за цел да улеснят адаптацията в България на украинските деца. Важно е да се отбележи, че всички тези усилия са резултат от съвместната работа на община, общински съвет, областен кризисен щаб, бизнес и доброволци от град Пловдив.
Наталия Елис като представител на различни организации в Пловдив и техните добри практики по социалната интеграция на украинските бежанци разказа за възможностите за живеене в страната. Тя представи базите на територията на България, в които може да се отсяда.
Наталия Елис обясни за осигуровките при работещи и безработни. Както и за разликата между граждански и трудов договор.
Сред успешните си проекти Наталия посочи „От сърце към сърце“, чиято цел е да подпомага пострадалите от въоръжена агресия деца и възрастни украинци в Пловдив. Тази подкрепа се случва благодарение на организирането на индивидуални консултации и различни видове групови занятия за подкрепа на възрастни, тийнейджъри и деца. Сред другите добри практики се открояват Център за настаняване на бежанци „Втори дом“ и детските центрове. И двата вида центъра са направени да са буферни. При „Втори дом“ пребиваването е временно и сред полезните неща, които гражданите от Украйна получават, е обучение по български, хранителни продукти и подслон. Освен това, те участват и в почистването на помещенията и двора на комунален принцип. Детските центрове, които са два на брой, са предучилищни заведения и имат за цел да опростят адаптацията в България на украинските деца. Важно е да се отбележи, че всички тези усилия са резултат на съвместни усилия на община, общински съвет, областен кризисен щаб, бизнес и доброволци от град Пловдив.
