Какви рискове за общественото здраве крие забавеното здравно обслужване на бежанците?
Голям стрес за всички обществени системи, вкл. здравната предизвика бежанската вълна от Украйна в България. Толкова много бежанци не са влизали в страната от ратифицирането на Женевската конвенция през 1992 г. от НС, от което се навършиха 30 години през месец април. Масовото навлизане на бежанци, а от там и потенциалните рискове за здравето са резултат от войната на Русия в Украйна. Това заяви д-р Момчил Баев, председател на Фондация Астра Форум по време на онлайн семинар, който се проведе вчера, 15.06.2022 г. Семинарът беше организиран от департамент “Здравеопазване и социална работа” на Нов български университет (НБУ), а лектор бе д-р Баев. Тема на събитието бе „Организация на здравното обслужване на бежанци от Украйна – теоретични и практически аспекти“.
Приетият статут, който се дава на всички регистрирани, бягащи от войната на „временна закрила“ и важи за целия Европейския съюз. Статутът се дава при пристигане в страната и дава право на достъп до здравни грижи, с каквито се ползват българските граждани. Д-р Баев акцентира, че едва през м. май, два месеца след началото на войната, бяха приети от Министерски съвет правилата, при които бежанците могат да се ползват от здравните си права, с Постановление на МС № 69 от 5 май 2022 г. за здравно осигуряване на лицата с временна закрила. Това, според него, е голямо закъснение и съпътствано от хаос. Промяната по отношение на реализирането на здравните права на украинските граждани се е случила в края на месец май заради софтуерни причини. Това постави проблеми за хората с некомпенсирани хронични болести. Трудности имаше при регистрирането на бежанците в листите на общопрактикуващите лекари.
Чрез достъпа си до извънболнична медицинска помощ, украинците в страната могат да получат правото и на друг важен елемент – имунизации по задължителния календар, както и да се даде възможност за контрол над инфекциозните болести. От това произтичат и други права на лицата със закрила – децата им да посещават детски градини и училища.
На поставен въпрос д-р Баев отбеляза, че имунизационното покритие в Украйна по задължителния календар е едва около 40% и то по официални данни. Правителственият портал в страната дава подробна информация по различни въпроси. Положителен е фактът, че сайтът е достъпен на български, украински, руски и английски език. По отношение на възможностите за записване на украински деца в образователната система, д-р Баев отбеляза, че след получаване на статут на „временна закрила“ записването става след подаване на заявление до съответното регионално управление по образование и насочване от началника на РУО до конкретно училище. Важно е, че преди записване детето трябва да е отговорило и на изискванията на Министерство на здравеопазването, които касаят задължителните имунизации, като условие за записване в училище или детска градина.
Две паралелно развиващи се кризи имат възможността да се потенцират, отбеляза д-р Баев. Световната пандемия, която временно се е успокоила, все пак не е изчезнала. Тя, заедно с бежанската вълна, могат да създадат огромни проблеми за здравната системата. Това ще бъде много голям проблем за хората от уязвими групи. Трудностите във функционирането на системата на здравеопазването заради пандемията е довело до влошаване на имунизационното покритие в страната. Съчетанието на този проблем с влизането на големи групи хора, които имат пропуски в имунизационното покритие, може да създаде епидемични взривове от морбили, полиомиелит и други инфекциозни заболявания.
Акцент в презентацията беше и издадената от Министерство на здравеопазването препоръка към регионалните здравни инспекции и общопрактикуващите лекари. В нея е отбелязано, че деца с липсващи документи за задължителни ваксини трябва с предимство да получат задължителни имунизациите пред реимунизациите. Задължителните имунизации в Република България са сходни с имунизациите, които се прилагат в Република Украйна.
Акцент в презентацията беше и издадената от Министерство на здравеопазването препоръка към регионалните здравни инспекции и общопрактикуващите лекари. В нея е отбелязано, че деца с липсващи документи за задължителни ваксини трябва с предимство да получат задължителни имунизациите пред реимунизациите. Задължителните имунизации в Република България са сходни с имунизациите, които се прилагат в Република Украйна.
Налице са обаче няколко основни разлики:
- В Украйна не се прилага имунизация срещу пневмококи;
- В Украйна се използва жива и убита полиомиелитна ваксина, а в България – само убита полиомиелитна ваксина;
- В Украйна се прилагат по-малко на брой приеми на ваксина срещу коклюш;
- В Украйна се прилагат по-малко на брой приеми на ваксина срещу тетанус и дифтерия;
- В Украйна се прилагат по-малко на брой приеми на ваксина срещу хемофилус инфлуенце.
По отношение на основните имунизации с приоритет са тези срещу дифтерия, тетанус, полиомиелит, морбили, паротит и рубеола пред тези срещу туберкулоза и пневмококи. При възможност ваксините следва да се слагат едновременно (налична е петвалентна ваксина), като при поставяне на двете живи ваксини срещу морбили, паротит, рубеола и туберкулоза (M-M-RVAXPRO и БЦЖ) се спазва изискването за минимален интервал от 1 месец между тях.
Онлайн се включиха студенти по психология, медицина, социална работа, специална педагогика, логопедия, обществено здраве, медицинска информатика и телекомуникации от НБУ и други университети, специалисти от помагащи професии чрез връзки с техните професионални общности и организации, организации и други.