Младите лекари за обучението по психично здраве и бъдещата промяна в системата
“Уважаеми пътници, полетът от София за Варна излита след 50 минути, моля всички пътници да се ориентират към изход 1.“
Деси: Не ми се тръгва, честно казано. Имахме цяла събота и малко от неделния ден с тези хора, а сякаш се познаваме цял живот.
Момчил: Изненадан съм колко бързо успях да се сближа с толкова различни хора – както по специалност, така и по възраст. Всеки от тях успя да допринесе към вижданията ми по свой начин. Някой остави ли по-силно впечатление в теб?
Деси: Мисля си колко е абсурдно с колежка от друг град и друга специалност, да сме се сблъсквали с еднакви преживявания в работната среда. В целия ѝ разказ си личеше отпечатъкът, който оставя професионалното ни ежедневие и напрежението, което идва след сблъсък с колеги. Ако въобще бъдеш изслушан и се стигне до такъв, защото понякога като че ли не съществуваш. Можех да усетя всеки един момент от случката ѝ, защото аз самата съм била потърпевша на такова поведение и все си мислех, че съм сама в тези преживявания, а ето, че някой някъде там, разбира напълно.
Момчил: Нали! Досега вярвах, че съм един от малкото с подобни виждания за значението на психичното здраве и бях приел, че за да усетя промяна, ще трябва да се изправя сам срещу света и да я създам – задача, която ми се струваше привидно непосилна. Но тази среща абсолютно ми показа, че не съм единствен – тези два дни ми бяха достатъчни да се почувствам обграден със съмишленици; с хора, които вярват, че можем да се чувстваме по-сигурни и да живеем по-добре.
Деси: Радвам се, че с нас беше Теодора Милотинова, за да ни води през тези занимания помежду ни. Имам чувството, че като си казахме нещата откровено и срещу мен стоеше човек, който ме слуша и разбира, олекнах. А и имахме какво да си подскажем като съвет една на друга и това ни даде стимул и надежда за следващите дни. Видяхме, че има как да се справим, ако ще да е просто да се потърсим и да говорим за проблема.
В теб кой от моментите се запечата най-ярко? Макар че съм сигурна, че трудно ще избереш, хахаха.
Момчил: Първоначално се чувствах неловко, попадайки в нова среда с непознати хора, особено когато всеки от тях е по-голям и опитен от мен, но срещите с Людмила Панева и Мариана Петрова успяха да ме предразположат. Опознавателната игра ми показа, че това събитие не е просто формалност, а цели приобщаването на група хора към сходна цел – почувствах се като част от нещо. Това е създаването на общност от медицински специалисти, които искат да бъдат част от промяната. С всеки следващ въпрос останалите участници ставаха все по-малко чужди. Люси беше изключително въодушевена – ентусиазмът й успя да ме зарази.
Срещата с Мариана пък ми демонстрира колко важен е начинът на комуникиране на практика – както с пациенти, така и с колеги. Но най-изненадан от всичко останах, когато пред мен се откри как проблемите за психичното здраве в медицинската практика могат да се отнесат към няколко основни групи, които се повтарят при всеки – независимо от работното място или личната история: пренебрежение, срам и токсична работна среда. Тогава наистина се почувствах като част от общност.
Деси: Колко бързо и с лекота се сближихме, забеляза ли? И не мисля, че беше заради прекрасния коктейл за обмяна на идеи. Сега всеки път ще използвам играта за опознаване, когато съм в нова среда. Колко просто и същевременно, каращо те да излизаш от комфортната ти зона, е да кажеш две лични неща пред всички без много да му мислиш.
Личи си колко любов има във всеки от участниците и с каква грижа се отнасят към останалите. Превърнали са професията си в призвание и ето, че търсят още един начин да са в помощ, този път на колегите си. Много се надявам този кръг на доверие и взаимопомощ само да става по-голям и да се “заразяваме” един от друг. Да стане една голяма “епидемия” от щастливи колеги на работа.
Момчил: Епидемия? Това се казва професионално изкривяване!
Деси: Не е случайно! По-голямата част от живота си прекарваме в работната ни среда и трябва да се погрижим тя да е възможно най-благоприятна. Мислиш ли, че можем да го постигнем?
Момчил: Преди да се включа в обучението на Фондация Астра Форум, ми се виждаше твърде голям и всеобхватен въпрос, непосилен за един човек, но след срещата ни се почувствах обнадежден, че имаме съмишленици, с които активно работим в тази насока и, че има на кого да подам ръка когато се нуждая. Както Момчил Баев ни каза: “Една лястовичка пролет не прави, но преди да се усетим, ще сме станали цяло ято”. Благодарен съм на Момчил и на Фондация Астра Форум за тази възможност, която постави ново начало в пътя ми в медицината. Благодарен съм и на Нина Тодорова, която успя да организира и събере всички нас.
„Уважаеми, пътници. Пригответе се за излитане…“
* За да научите повече за съдържанието на обучението, в което Момчил и Деси участваха, прочетете тази статия ТУК
Фондация Астра Форум подкрепя медицинските специалисти като им дава възможност за включване в групови сесии с психотерапевт в град София. Групата е отворена и в нея може да се включват здравни специалисти, които искат да подобрят уменията си за справяне със стреса на работа. Посещенията са само 2 пъти в месеца, в петък от 18:00 – 20:00 часа в центъра на град София. Таксата за едно посещение е символична – 20 лева, а останалата част се поема от Фондацията. За повече информация можете да се свържете с нас на имейл: support@astraforumfoundation.org
*Тази и други инициативи на Фондация Астра Форум, свързани с психичното здраве и изкуството се осъществяват благодарение на индивидуални дарители, които подкрепят работата ни. Вие също може да ни подкрепите през бутон “ДАРЕНИЯ” на сайта ни.
